Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
Съставен през 1998 г., този класифициран доклад на Пентагона очертаваше потенциалните терористични заплахи за Съединените щати. Между тях изпъкваше нещо, наречено Сценарий „Метро“: терористична атака, при които да се използват електрически крушки, напълнени с антракс, в някоя от системите на обществения транспорт в големите американски градове.
Нелсън се опитваше да си представи атаката. В съзнанието си виждаше дългите, притъмнели перони на метрото в участъците, където то минаваше под земята — перони, натъпкани с човешка плът. Една електрическа крушка, паднала в полумрака, щеше да издаде едва забележим пукот, когато се разбиеше върху релсите. Облаче фин бял прашец щеше да се издигне грациозно нагоре от въздушното течение, осветено от прожектора на приближаващия влак. Някой щеше да се закашля, храчката щеше да е примесена с капки кръв. След това нещата щяха да се случат много бързо: земята ври, от изходите на гарите клокочат човешки тълпи, отчаяно устремени нагоре към светлината; хора падат като покосени под сводовете, изцъклените им очи гледат уплашено към дървените перони и ръждясалите носещи греди; опитват се да избягат, но краката не ги държат…
Пентагонът дотолкова се бе изплашил от подобен сценарий, че бе възложил на лабораторията при Форт Детрик да проведе серия от експерименти за доказване на практическата приложимост на електрическите крушки като оръжие на терора. Тестовете бяха продължили пет години, от 1993-та до 1997-а. Според доклада „Тероризъм 2000“ някои от учените бяха използвали в експериментите си генетично модифициран антракс, напълно безвреден. Други обаче настоявали на истински антракс за по-голяма автентичност. Нелсън не знаеше от кой вид са крушките, задигнати от приятеля му — надяваше се да са от втория, но в крайна сметка му беше все едно. Те бяха заложени. Когато им дойдеше времето, щяха да паднат. И градските власти в Чикаго трябваше да се оправят с последствията.
Междувременно имаше още решения за вземане и поредица от малки, лични отмъщения за привеждане в изпълнение. Едно такси в зелено и бяло спря пред каменната сграда и от него слезе съдийката на Кели. Главата й беше превързана; докато вървеше към входа, гледаше в краката си. Нелсън изчака таксито да потегли. После пъхна ножа под якето си и излезе от шевролета.
34
Казах на таксито да кара на север. Рейчъл ме бе поканила да остана при нея, но знаех, че след като влезе в дома си, ще се почувства смазана от преживения ужас. Затова й заръчах да се наспи и да ми се обади утре. И аз май имах нужда от сън. Освен това кучето ми сигурно беше гладно. Или пък аз. Във всеки случай едно малко питие преди лягане щеше да постави нещата на местата им.
Наближаваше девет, когато се шмугнах в една ирландска кръчма, проврях се през неголяма групичка посетители, застанали до входа, и се отправих към бара. Няколко маси бяха заети от редовни клиенти, а четири-пет души се изтягаха по канапетата около камината, подредени така, че да създават усещане за домашна обстановка. Аз предпочетох бара, защото, когато съм решил да пия, държа да седя на висок и неудобен стол с права облегалка, заобиколен от себеподобни в същата поза. Ако исках да се изтягам на канапе, щях да си ида право вкъщи.
Към мен с танцова стъпка се приближи барман, когото не бях виждал преди, и плъзна под носа ми подложка за бирена чаша.
— Какво ще обичаш, приятел?
Беше ирландец. Това си личеше от пръв поглед. Рижата му коса беше намазана с гел и стърчеше нагоре на остри кичури с белезникави връхчета. На едната си ръка имаше татуирана мълния и леко се полюляваше, докато се опитваше да стои изправен.
— „Букърс“, чисто.
— Едно „Букърс“, чисто, веднага го получаваш! — Той се пресегна, грабна празна чаша от рафта зад гърба си и отново се извърна към бара. — Е, как е хавата? Какво те води насам? Компания ли си търсиш?
Големите му сини и леко кръвясали очи се извъртяха наляво по посока на двете жени, заели позиции върху високи столчета в края на бара.
— Познавам ги. Майчице! — Той изцвили възторжено като Ал Пачино в „Усещане за жена“, капна малко бърбън в чашата и я побутна към мен. — Ако ще се возиш, по-добре си купи билет, мой човек.
Отпих от бърбъна, докато наблюдавах физиономията си в огледалото. Очевидно ирландецът не очакваше отговор, защото продължи да дърдори:
— Аз съм Дез. Почитаемият Дезмънд Уолш.
Представих му се.
— Цял следобед всички само за оная гадост приказват — каза Дез, като вдигна крак и го постави върху рафта с по-евтините бутилки пред коленете си.