66 градуса северна ширина

Останаха доволни от срещата с лондонския полицейски служител. Шарън успя да ги убеди, че британските органи на реда не пестят никакви сили в разследването. Тя им зададе и няколко въпроса относно личните проблеми на Оскар и евентуалните му врагове, но не получи никаква нова информация. Родителите познаваха и двете му приятелки: говореха за рускинята с благоговение, а венецуелката определиха като изключително екзотична. Явно се гордееха, но и леко се притесняваха от стандарта на живот на сина си. Притеснението им прерасна в самообвинение: ако бяха задържали любимия си Оскар в Исландия, той щеше още да е жив.

Магнъс се чувстваше ужасно. Усещаше как разследването го засмуква. Искаше да намери убиеца на Оскар, човекът, който бе отнел сина им. Бе готов да замине за Лондон с Шарън и лично да разреши този случай, но знаеше, че Торкел няма да го пусне. А и защо да го прави?

Магнъс искаше случаят да се окаже свързан с Исландия, за да може да вземе пълно участие в разследването. Може би Харпа е въпросната връзка.

Интуицията му подсказваше, че нещо повече от общ работодател и страстна нощ отпреди четири години свързва Харпа, Габриел Орн и Оскар. Но може би само така му се иска.

Жалко, че не може да поговори с Шарън за това.

На масата в претъпкания бар седяха петима: Магнъс, Шарън Пайпър, Ингилейф, Арни и Вигдис. Ингилейф се отказа от купона с модната си клиентела, за да излезе с тях. Магнъс оцени това, макар да подозираше, че Ингилейф дойде от любопитство.

Както обикновено, исландците бяха много по-добре облечени от чужденците, а що се отнася до дрехите на Магнъс, той определено бе чужденец. Арни бе много елегантен с черен пуловер под лененото сако. Вигдис и Ингилейф бяха по дънки, но и двете изглеждаха ослепително с дискретния си грим и фините си бижута. Шарън все още беше със сивите панталони и розова блуза, които носеше през целия ден, а Магнъс — по карирана риза, тениска и стари дънки.

Разговорът бе оживен, но не напълно членоразделен. Арни и Магнъс бяха минали на уиски, а жените пиеха вино цяла вечер. Колко бутилки пресушиха, Магнъс вече не знаеше. Вигдис разпитваше Шарън какво е да си жена в британската полиция, а Арни превеждаше трескаво и неточно.

— Не е лошо да смениш обстановката за ден-два — каза Шарън.

— Имаш ли деца? — попита Ингилейф.

— Две. Дъщеря ми е в университета, а синът ми току-що завърши гимназия. Но няма работа. Казва, че не можел да си намери, заради рецесията. Може и така да е. Но напоследък се забърква в какви ли не каши. И все чака аз да го отърва, но на мен взе да ми писва. Не знам къде сбърках. Допреди три години беше добро момче.

— А мъжът ти?

— Той не може да го озапти. Вече си седи само вкъщи и гледа голф по цял ден.

— Пенсиониран ли е?

— Работеше в една банка. Не изкарваше много, а и през март го съкратиха. Опита се да си намери нова работа, но казаха, че бил твърде стар. На петдесет и една е. Сега всичко… — Шарън премигна и силно залитна — всичко зависи от мен.