Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Не искате ли да си отмъстите? - тихо попита Климент. - На тези, причинили ви това?
Алзек се засмя:
- Добро куче си е намерил Дукум, спор няма! Не, писарю, не искам да си отмъстя. А и да ти кажа право, и да искам, няма как да го направя. Нямам нито средства, нито приятели, нито сили за отмъщение. Господарят ти може да е спокоен.
- Какво стана в Дръстър?
Алзек махна с ръка.
- Хайде сега и ти. Това са минали истории. Всички знаят какво стана там. Може малко да съм попрекалил, но какво толкова.
- Избили сте хиляди невинни!
- Чак пък невинни! Те бяха християни, предатели! Обясних ти вече. Пък и не действах сам. Доста от тогавашните големци бяха на моя страна.
- Как разбрахте къде се крият християните? Заловените свещеници ли ви казаха?
- Стига, Клименте, стига - Алзек се протегна. - От личен опит знам, че християнските свещеници мълчат като риби. Това е единият от символите им, знаеше ли го? А и да не мислиш, че аз съм се занимавал с разпитите? Тогава си имах много друга работа. Наистина не знам какво са казали и какво - не. Знам, че много се забавих с тях и ми се изплъзнаха. Трябваше да ги убия навреме. Но както виждам, някой по-ловък от мен се е заел сега с тази задача - боилът се изкиска.
- Какво стана все пак там? Защо започнаха гоненията?
- В Дръстър имаше много християни, Клименте. Бяха решили, че могат да ми се противопоставят. Че са достатъчно, за да ме принудят да направя това, което те искат. Станаха нагли и нахални. В края на краищата си получиха търсеното.
- Познавате ли Картак и Грод? А Атанасий?
- Византиеца всеки го знае. Не мисля, че ме харесва много. Прекрасно знае какво ще му се случи, ако ми падне в ръчичките. Другите двама не съм ги чувал никога. Какви са те?
- Военни. Предполагам, че са били членове на „Отмъстителите“.
- Нищо чудно - Алзек се прозя. - Повечето военни бяха такива. Но това не означава нищо.
- Ползвахте ли маски? Имам предвид когато...
- Маски, даааа... - боилът сложи ръцете си зад главата и се загледа в тавана. - Разбира се, че ползвахме. Всичко, което можеше да уплаши предателите. Не можеш да си представиш, Клименте, не можеш да си представиш какво изпитвах, когато повеждах колоната със запалена факла, маска и изваден меч в ръка. Всички бягаха само като чуеха стъпките ни! Никой не смееше да ни се противопостави! Наистина беше вълнуващо.
- Мога да си го представя много добре! - писарят бе станал на крака - Шайка убийци, тръгнали да тероризират тези, които не могат да им се противопоставят! Наистина има с какво да се гордеете! Все пак благодаря за отделеното време - Климент се завъртя на пета и без да каже и дума повече, си тръгна. Искаше му се колкото може по-бързо да напусне тази къща и нейния господар, от когото му се повдигаше.
Алзек остана загледан в затворената врата. Почака стъпките на писаря да заглъхнат по коридора и се отпусна на възглавниците.
„Значи така?! - помисли си боилът и стисна юмруци. - Дукум пак е решил да се бърка в работите ми! Избрал си е неглупаво куче да му върши мръсната работа. Много въпроси задава този писар. И повечето от тях са опасни! Какво токова се интересува от делата ми в Дръстър! Може би трябва да направя нещо по въпроса!“, Алзек се завъртя и стисна дръжката на поставения до леглото меч.
Климент напусна къщата на боила, съпроводен от опяването на управителката, затвори внимателно вратата след себе си и дълбоко пое дъх. Почувства, че е по-добре, и реши да се разходи до казармите. Може би щеше да намери Бранко в двора и да поупражнява малко борбата с меч. Щеше да се разтовари от напрежението и да освободи ума си. А и малко практика нямаше да му е от вреда предвид последните събития.
Климент се усмихна криво, докато крачеше по улиците. Доскоро бе смятал военната подготовка за безсмислено губене на време, сега съжаляваше, че не може да се бие по-добре. Ако останеше жив до края на разследването, може би то щеше и да му донесе някаква полза.
Бранко го нямаше в двора на казармите. Заместникът му бе нисък набит човек с вид на татарин. Той увери писаря, че началник-стражата ще се върне всеки момент. Докато го чакаше, Климент се заразхожда напред-назад, ритайки камъчета и клечки по замята и оглеждайки останалите.
Двойки си разменяха удари с мечове и копия, коняри развеждаха високи яки коне, за да свикнат с шума на битката, няколко души се бяха сплели в схватка. В единия от ъглите се бе събрала малка тълпа, която дюдюкаше, викаше и окуражаваше някого. Любопитен какво става, писарят отиде да провери.