Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Нека се обади на шефа на спецслужбата — каза той на Саргачов. — Отиваме да се срещнем с него.
Господин Ши изпрати гостите до колата. Шофьорът услужливо отвори вратата. Саргачов се обърна към следователя и го попита нещо на китайски, господин Ши се позамисли, след което каза няколко думи на шофьора. Той сви рамене и с любезна усмивка подаде на Валерий ключовете от колата.
— Без свидетели е някак по-удобно — каза Саргачов, сядайки зад волана.
— Но ти познаваш ли града?
— Няма да се изгубим — намигна Саргачов. — Господин Би Ян добре говори руски. Ще можеш да минеш и без мене.
— И защо? — възрази Турецки. — Ти не ми пречиш.
— Би Ян е ревностен и честен служител. Отскоро е шеф на службата и здравата се е захванал с бакиите. Друг въпрос е докога ще му стигне усърдието.
— Познаваш ли го?
— Да, запознахме се.
— И кога успя?
— Преди по-малко от месец.
— В Москва или тука?
— Тука.
— Какво ще кажеш за версията на господин Ши? — след кратко мълчание попита Турецки.
— Нагласена история.
— И аз така я разбрах.
— Ти разбра повече.
— Имаш предвид Гаргата и Скореца?
— Именно.
— Трябва да направим справка за тия птички в МВР. Не е изключено убийството на Кузмински да е работа на някой от мафиотите. Може дори на Монголеца.
— Така излиза.
— Как мислиш, каква може да е причината? — погледна го изпод вежди Турецки.
— Писнало му е да го храни и пои, обува и облича.
— И защо ще го убива? Би могъл просто да го натири гладен и без гащи…
— Значи не е могъл. Или не е сметнал за необходимо.
— Аз лично нямам какво да правя в Хонконг — въздъхна Турецки. — Трябва да замина за Хабаровск, да прибера Гаргата и Скореца и от тях да започна танците.
— Сигурен ли си, че нямаш работа в Хонконг? — подсмихна се Валерий. — Защо тогава ме прикрепиха към тебе? Много работа имаш тука, Саша… Пристигнахме.
Господин Би Ян беше висок енергичен мъж, облечен по европейски, в тъмен костюм и белоснежна риза.
— Аз бих казал, господа — говореше шефът, като се разхождаше из кабинета и димеше с цигарата си, — че ние изобщо не проумяваме какво става в спецслужбите на Русия. Но бих казал и обратното — че ни е пределно ясно какво става. И едното, и другото е вярно. Преценете сами. В Хонконг почти постоянно пристигат и пребивават руснаци. Създадоха си връзки с местните мафиоти в наркобизнеса. Ние неведнъж сме предупреждавали вашето най-високо началство за опасните последици от срастването на руския и хонконгския наркобизнес, но така и не получихме ясно предложение за съвместни действия.
— А какво по-точно бихте искали да получите? — поинтересува се Турецки.
— Например вашите началници официално да ни уведомят за желанието си да създадем съвместна група за борба с нашите и вашите мафиоти. И още по-конкретно: да получим отговор на въпроса докога ще пребивава в Хонконг господин Иванов.
Турецки извади от куфарчето си списък и го прегледа.
— Тук фигурират трима Иванови. Кого конкретно имате предвид?
— Имам предвид вашия всепризнат бандит Ваня Монголеца — рязко отговори господин Би Ян, натъртвайки на всяка дума.
— В такъв случай можете просто да го изритате от страната.
— Но ние нямаме право да го експулсираме!
— Защо? — учуди се Турецки.
— При нас има демокрация.
— У нас също.
— Но той е бандит!
— Гражданинът Иванов е преди всичко свободен човек. Да, той е бил по затвори и лагери, но е законно освободен. В момента официално се смята за собственик на строителна фирма, което у нас не само че не е забранено, но дори се поощрява. Плаща си и данъците. Вероятно и в Хонконг пребивава във връзка с дейността на фирмата си?
— Да — съгласи се шефът. — Закупува строителни материали оттук.