Опасно за живота

Лиза седеше пред телевизора. Ръцете й бяха заети с някакво плетиво, а главата — с доста невесели мисли. Законният й съпруг седеше до нея на бюрото си. И както обикновено беше потънал в своите научни занимания. Шумоляха листовете изписана хартия, тракаше старата пишеща машина. Лиза от време на време хвърляше към мъжа си оценяващия поглед на лихвар: колко все пак може да се вземе за този одушевен предмет в домашни чехли? Всъщност твърде пресилено беше да го наречеш и одушевен предмет — съпругът й съществуваше само в редовете на своите формули. Наистина погледът му се оживяваше и се изпълваше с нежност, когато я погледнеше. Мъжът й я обичаше, това бе всеизвестно. Но как я обичаше? Ето, както сега: седейки с гръб към нея и мърморейки нещо под учения си нос. Не му трябват нито театри, нито концерти, нито разходки извън града. Дори срещите с приятелите неминуемо се превръщат в поредния научен диспут. Всичко това имаше смисъл да се търпи само при наличието на пари и известност, на което и разчиташе Елизавета, когато свърза съдбата си с Игор Ветров. „Как, нима това е жената на световноизвестния млад учен Ветров, неговата, така да се каже, муза? Колко е хубава! Представете ме, моля, на тази красавица“ — такива фрази се мержелееха на Елизавета. Трябваше да ги произнесе някой дипломат или още по-добре милионер — покровител и спонсор на млади и талантливи учени. И на техните жени. А тази вълнуваща сцена се очакваше да се случи на коктейл след завършването на някакъв международен симпозиум, където Ветров трябваше да съобщи на колегите си за направеното от него гениално откритие, което посвещава на обожаваната си жена. Ето как трябваше да протече животът им!

Ако някой страничен човек би могъл да проникне в светлорусата главичка на Лиза и да прочете мислите й, щеше да реши, че бедната жена страда от тежък душевен недъг. По-просто казано — луда е. Но работата е там, че Елизавета имаше основания да си представя своето семейно бъдеще именно така. Игор Ветров наистина беше необикновен учен. Момчето, което смятаха за вундеркинд още от детството му, не преставаше да удивлява околните и когато взе да пораства. Той беше участник във всички всесъюзни училищни олимпиади по химия, където неизменно печелеше първото място. В студентските си години между другото подготви курсова работа, която стреснатите преподаватели наричаха в разговорите помежду си истинско научно откритие, заслужаващо докторска степен. Славата на Игор отдавна беше излязла извън пределите на родния му университет и на родния Питер. Все по-често след него със свещен шепот се произнасяше думата „Гениален!“.