Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Хауфутът се изправи.
— Зазорява се — рече той. — Известна ни е мъката ти, Лийт. Ако можехме да сторим нещо, за да ти я спестим, щяхме да го направим. Докато ти стоеше тук, ние се посъветвахме. Сред Компанията има мнозина, които са по-силни и по-мъдри от теб, но никой от нас не може дори да докосне Стрелата, да не говорим да укроти криещата се в нея магия и да я впрегне в наша полза. Никой не е посегнал към Джугом Арк. Тя е там, където ти я заби вчера. Вземи я, Лийт. Петимата от Ръката може и да са напуснали Лулеа заедно, но има само една ръка, способна да ни поведе към победа.
Седнал през три места вдясно от него, Фемандерак тихо започна да свири. Три ноти, повторени, сетне изсвирени в различна тоналност. Нали ти казах, сякаш изричаха те. Нали ти казах…
Кърр се изправи и застана до хауфута.
— Не ми се вижда разбираемо, но всички парчета от пъзела сочат към теб, момче. Баща ти беше този, който разкри брудуонския замисъл, а дядо ти изникна в най-неочаквания момент, за да ни помогне. Семейството ти е част от тази мистерия. Когато протягаш ръка и вземаш Стрелата, правиш го от името на семейството си, Аркимм, Компанията. Може би дори от името на всички фалтанци.
— Всички фалтанци? — натърти Лийт. — Или само онези като нас?
— Знаеш отговора — тихо рече принц Уизаго. — Ние от Компанията бяхме събрани от Петимата. Ние представляваме цяла Фалта. Затова трябва да пристъпим към делото си, мислейки за цяла Фалта. Но като кралски син трябва да добавя, че тази твоя идея е пълна с опасност. Може да се озовем с армия, която се нахвърля в себераздор далеч преди да се е изправила срещу същинския враг. Един истински войник би посъветвал, че е по-добре да имаш малка армия с единна мисъл, отколкото голяма армия с множество умове. Но пък не виждам да имаме избор. Нека бъде волята на Стрелата, ако действително си разчел волята й. Когато войната свърши, онези от нас, които са останали, ще обсъдят какво да се прави.
Фемандерак придаде настойчивост на музиката си.
Модал тласна стола си назад и се изправи срещу внука си.
— Костите ми са стари, а умът ми далеч не е тъй остър — поде той с дълбокия си глас. — Но тази гатанка не ме затруднява. Без значение дали щях да видя Джугом Арк в ръката на невръстно дете или умираща старица, щях да следвам тази ръка с цялото си останало умение.
Знайте, че мнозина ще разсъждават като мен, включително и хора на влиятелни позиции. Те не ще се поколебаят да изпратят подчинените си да се присъединят към нас, щом узнаят за откриването на Стрелата. Нужно е само да изпратя вест на своята кралица — и десет хиляди войници ще поемат към нас. Или пък дори още по-голяма войска ще се отправи към Просеката, за да я задържи срещу брудуонските сили. Това и ще сторя, без значение какво решение вземе Компанията, защото Сна Вацта не би допуснала, чиято и да било армия да прекоси южните й граници. Прекосяването на Просеката ще коства много животи на брудуонците, особено ако сглупят да опитат зиме. Познавам те едва от часове, Лийт, но вече подозирам, че Стрелата добре е подбрала своя Носител. Не унивай! На своя страна имаш силни мишци и мъдри чела.
— Трябва да ни поведеш, Лийт — каза хауфутът. На Лийт му се стори, че думите на селския първенец криеха облекчение. — Снощи ти ни предостави ултиматум: да приемем условията ти или да забравим за Джугом Арк. Това бе постъпка на водител. Ние взехме решение. Ще те следваме.
Хауфутът отново седна. Никога от началото на пътуването широкото му лице не беше излъчвало такова спокойствие.
— Слънцето изгрява — напомни Модал. — Скоро хората ще се съберат, готови да чуят какво им повелява Стрелата. Всички ние изчакваме думите ти. А междувременно аз трябва да се погрижа за неотложна работа. Разрешено ли ми е да се оттегля за известно време?
Никой не възрази, затова възрастният мъж бързо напусна навеса.
Сега Фемандерак свиреше едва доловимо.
Лийт се обърна към останалите:
— Виждам четири празни места — рече той, подбирайки внимателно думите, предоставяни от трескавата му мисъл. — Компанията не е пълна. Къде е баща ми? Защо не иска да сподели една маса с новопоявилия се мой дядо? — Обръщайки се към Кърр, той продължи. — Ти намекна, че моето семейство е специално. Може би е така, не зная. Никой не ми е казвал нищо за дядо ми. Но във всеки случай то е разделено. Как може едно семейство, където липсва единност, да е свързано със Стрелата на единението?