Годината на Кобрата [bg]

— Откъде знаете това? — подразни го Джарка.

— Поех риска — казах аз. — Отидох в лагера на хетите, макар че вие вече се готвехте за война. Супилиум знаеше, че не сме дошли за мир.

— Знаеш ли кои са Пазителите? — проряза въздуха като оса въпросът на Рамзес.

— Пазителите? — свих рамене. — Не съм съвсем сигурен за какво говориш.

Отпуснах ръка и докоснах едва бедрото на Джарка в знак, че трябва да мълчи.

— Доста работа си свършил, генерале — захапах на свой ред парче пъпеш аз. — Сред хабиру, особено клана исраар; поканили сте ги в Делтата, изучавате традициите им. Откъде разбрахте за Пазителите?

— Оттук-оттам — усмихна се Рамзес, — оттук-оттам. Срещна ли се с него?

Погледнах Хоремхеб.

— Маху, срещна ли се с Ехнатон? Жив ли е още?

— Така мисля, както и Мерире. Той ни преследваше с надеждата да го заведем при Ехнатон.

— Къде е Ехнатон? — попита едва чуто Рамзес.

— Къде наистина? — подразних го аз. — За да можеш да го посетиш, Рамзес, заедно с убийците си?

— Той е заплаха за Египет!

— Той не е заплаха за никого. Генерале, за какво сте дошли тук? — надвесих се над масата и сложих ръка върху неговата. Той не я издърпа. — Защо наистина сте тук: да се биете със Супилиум или да търсите Ехнатон?

— Ако се налага, и двете.

— Но защо се тревожите? — прибрах ръката си аз. — Защо е седнал Великия генерал на Египет — Могъщия във войната, Меча на Фараона, неговия Щит, неговата Крепост — в тази палатка и гледа Маху, сякаш…

— Заради хетите — тросна се Хоремхеб. — Мислехме, че са все още на север, в областта Амки; мислехме, че ще се придвижим, ще изберем бойното поле, ще ги предизвикаме на бой и ще ги разбием.

— И?

— Честно казано, Маху — отвърна той уморено, — не знаем къде са хетите и какво правят. Сякаш са потънали вдън земя.

Спомних си предупреждението на Ехнатон за надвисналите над Египет беди, но не посмях да говоря, за да не предизвикам подозренията на Хоремхеб и Рамзес. В крайна сметка откъде можех аз, който бягаше сред тревистите равнини на Ханаан, да знам за придвижването на вражеските войски? Да, реших да си опитам късмета.

— Какво? Аз видях хетската армия. Стануваха в Лахиш, като безкрайно море бяха. Няма как да ги пропусне човек. Заблудили са ви. Възможно е да са се промъкнали зад вас, или?

— Глупости!

— Изпратихме най-бързите си съгледвачи на север при Вредителите — намеси се Рамзес, — но и те не знаят.

Зад мен Джарка се размърда притеснено. За пореден път докоснах крака му да замълчи.

— Да не искате да кажете, че Супилиум и армията му просто са се изпарили? Сигурни ли сте, че търсите на правилното място?