Годината на Кобрата [bg]

Всичко беше добре организирано: царските легиони бяха групирани под съответното знаме — Хор, Изида, Птах; наемниците с крещяща украса и дрехи бяха внимателно следени от египетски офицери. Хоремхеб обожаваше всичко, свързано с войната, и обичаше да се перчи с управление и организация. Доволен бях. Чувствах се добре в сърцето на Египет. Войските изглеждаха добре нахранени, уверени и готови за война. Групираха се около лагерните огньове или се въргаляха където намереха сянка, за да споделят кана бира и да поиграят на обикновените игри на зарове, познати на всички войници. Разбира се, навлеците и търговците веднага бяха надушили положението и вече всичко можеше да се купи. Плодове и зеленчуци от фермите, проститутки от градчетата, стоки на калайджии и пътуващи търговци. Всички, които разчитаха на бърза печалба, се бяха стекли. Корпус меджайски патрули се движеше сред тях и налагаше ред. Минахме покрай затворническото ограждение, където бяха оставени да се пържат на слънцето нарушителите на военната дисциплина. Където и да се намираше Хоремхеб, отнякъде изскачаха глашатаи, които усърдно обявяваха, че това е великият воин със смъртоносно оръжие, че няма друг като него, че е най-могъщият генерал, живял някога, че яростта му е като дива пантера, която разкъсва врага на парчета на бойното поле. О, да, Хоремхеб се беше развихрил, подтичваше насам-натам да предизвиква аплодисментите на войниците!

Едва когато влязохме в царското ограждение в центъра на лагера, пазено от Накту-аа и Мариану с раирани кърпи за глави в синьо, бяло и златно, Хоремхеб се отпусна, макар за миг да улових разтревожения му поглед. Спря се пред олтара на Амон Ра — набързо събрана купчина камъни с дъска отгоре, от едната страна — царското знаме с образа на Хор, от другата — на Амон Ра. В центъра на олтара имаше малка ниша от полирано смокиново дърво с открехнати врати. Жрецът вече беше поставил хляб и вино пред нея, а от глинени кадилници се вдигаха облаци тамян. Хоремхеб скри лице в шепи, сведе глава и се помоли. След това ни заведоха в царската палатка под червени и златисти платнища, разпънати на десет кола. Вътре миришеше приятно на акация и ливан, беше мрачно и хладно, напомняше на палатката на Супилиум.

Хоремхеб ни заведе в далечния край, където около малки дървени маси бяха струпани възглавници. Влязоха слуги с подноси прясно уловени пъдпъдъци, сготвени идеално на дървена жар и полети с билкови сосове. Бяха невероятно вкусни, както и хлябът, който беше мек и овкусен с мед. В ръцете ни бяха поставени бокали с вино; през цялото време Хоремхеб не спираше да дърдори, а Рамзес стоеше до него и ме гледаше неотклонно, както и Джарка и Набила от двете ми страни.