Съдбовният кораб [bg]

— Е? — ненадейно попита Брашън и тя осъзна, че се е вторачила в него.

— Ти ме повика — отбеляза Алтея, думите ѝ бяха почти остри заради неудобството ѝ. Капитанът докосна косата си сякаш подозираше, че нещо не е наред. Изглеждаше разтърсен от прямотата ѝ.

— Повикал съм те. Да, така е. Имах малък разговор с Лавой. Той сподели няколко идеи. Някои от тях изглеждат полезни, но се притеснявам да не се опитва да ме подмами към действие, за което после да съжалявам. Питам се: колко добре познавам този мъж? Способен ли е на измама, дори… — Изправи се в стола си като че изведнъж беше решил, че говори твърде свободно. — Искам мнението ти относно управлението на кораба в последно време.

— От нападението на змията насам? — ненужно попита Алтея. Тя и Брашън бяха стояли рамо до рамо, за да прогонят змията, и в резултат бе настъпила внезапна промяна във властта. Уважението на мъжете към нея бе нараснало и ѝ се струваше, че Лавой не одобрява. Опита се да оформи думите си така, че да не звучи сякаш критикува първия помощник. Пое си дъх. — Откакто змията атакува, моята част от командването върви доста по-леко. Моряците ми се подчиняват напълно и пъргаво. Смятам, че спечелих сърцата им, както и предаността им. — Пое нов дъх и прекрачи границата. — Въпреки това, от тогава насам, първият помощник реши да затегне дисциплината. Донякъде е разбираемо. Мъжете не реагираха подобаващо по време на нападението. Някои не се подчиниха; малцина скочиха да ни помогнат.

Брашън се намръщи и отвърна:

— Аз самият забелязах, че Лавой не дойде да ни помогне. Вахтата му беше започнала отдавна и той беше на палубата, но въпреки това изобщо не ни съдейства. — Алтея почувства как стомахът ѝ се надигна нервно. Трябваше да го е забелязала. Лавой беше стоял настрана, докато двамата с Брашън се бяха били със змията. По онова време беше изглеждало някак естествено точно те да се опълчат на съществото. Замисли се дали зад отсъствието на Лавой се криеше нещо друго, освен страх. Дали се беше надявал, че тя, Брашън или може би и двамата щяха да бъдат убити? Надяваше ли се да наследи командването на кораба? Ако беше така, какво щеше да се случи с първоначалната им мисия? Брашън отново бе стихнал, за да я остави да помисли.

Тя пое дъх.

— От нападението насам първият помощник затегна дисциплината, но не по равно. Някои мъже, изглежда, биват набелязвани несправедливо. Лоп например. Клеф.

Брашън я наблюдаваше внимателно, докато отбелязваше:

— Не съм очаквал от теб да проявиш някакво съчувствие към Лоп, предвид че той не направи нищо, за да ти помогне, когато Арту те нападна.

Алтея поклати глава почти гневно.

— Никой не биваше да очаква това от него — обяви тя. — В някои отношения мъжът е полуидиот. Дай му насоки, кажи му какво да прави и той се справя достатъчно добре. Беше разстроен, когато Арту… Когато отблъсквах Арту, Лоп подскачаше насам-натам, удряше се в гърдите и се укоряваше. Наистина не знаеше какво да направи. Арту беше другар, а аз — вторият помощник, и той не знаеше кого да избере. Но на палубата, когато змията атакува, помня, че той имаше достатъчно кураж да хвърли по създанието кофа и после да извлече Хаф в безопасност. Ако не бяха неговите действия, щяхме да сме с едни ръце по-малко. Той не е умен, никак даже. Но е добър моряк, ако не го тласкаме отвъд възможностите му.