![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Гелел се вгледа в лицето на мъжа. Куин го бе нарекъл свой началник.
— Ами вие? Мога ли да попитам каква е вашата работа?
Мъжът сви рамене.
— Каквато има за вършене. Може да се каже, че се занимавам със събиране на сведения.
Опа, помисли си Гелел.
— Ами… благодаря ви, Амарон, за това, че ни спасихте.
Той се поклони.
— Може ли да дойда с Куин?
— Разбира се. Ще го занесем в къщата, нали? Там ще си поговорим насаме.
Да, ще си поговорим за бълнуването на един тежко ранен старец, нали така? Гелел реши да не разкрива какво й бе казал Куин, защото в момента не беше сигурна доколко вярва на този Амарон. Куин определено му имаше доверие, но мъжът й се струваше странно студен и безразличен. Състоянието на Куин изобщо не го бе трогнало. Гелел имаше нужда Куин да се върне в съзнание и да се оправи. Изведнъж тя осъзна, че той е последната й връзка със стария й живот. Тръгна след войниците, които го пренасяха към къщата. Пътят им бе осветен от горящите конюшни, озаряващи нощното небе.
Дванадесет дни след като слязоха от планината, достигнаха западнало селце, което Пътника нарече Пристан. Не бе нищо повече от струпване на колиби със сламени покриви до пресъхнал ров и стара обгоряла палисада с изглед към приливните плитчини на Морето на изследователя.
— Тук ли трябва да чакаме? — попита Ереко.
Пътника кимна, а кафявото му, осеяно с бръчки лице остана напълно безизразно.
Ереко въздъхна. Чародейке, дай ми сили да издържа.
Скоро щеше да се стъмни, затова си избраха една от изоставените колиби. Ереко опита да протегне схванатите си ръце и крака, но не успя. Човешките жилища просто не му понасяха. Предпочиташе да спи под звездите. Някаква бабичка от селото докуцука при тях с кошница в ръка.
— Носи ни ядене — рече той на Пътника. — Иска ми се да не го бе правила. Изглеждат така, сякаш имат много по-голяма нужда от храната от нас.
— Страхуват се и това е единственото, което могат да ни предложат. Освен това ми се струва, че искат да направим нещо за тях.
Беззъбо ухилена, старицата се поклони, бръкна в кошницата и извади купи с рибна каша и няколко кори твърд хляб.
— Изпрати вожда — каза й Пътника на талийски. — Ще говорим с него.
— Вождът е мъртъв. Племенникът му ще говори с вас. Ще го изпратя утре.
По-късно, докато Пътника спеше, Ереко се взря над въглените на огъня към фосфорното сияние на разбиващите се о брега вълни. В мислите си виждаше друго море, по-гневно и по-диво, стоманеносиво и изпълнено с вълни, високи като скали. През последния сезон Ездачите достигнаха Стената на бурите. Тази част от Стената, където беше той, остана тиха, защото Ездачите вече не се сражаваха с него. Всъщност последните му няколко години на Стената бяха доста скучни. Разбира се, това се харесваше на корелските му господари, защото не трябваше да се тревожат за тази част от Стената, където беше той.
Ереко видя как оковаха далечната фигура за глезена — така, както оковаваха всички на Стената. Видя как го спуснаха до позицията му, един тесен каменен перваз, без мъжът да възразява или да се съпротивлява. Той седеше невъзмутимо, докато поръбените с лед вълни се разбиваха в Стената, а пръските го скриваха от погледа му. Когато Ездачите пробиха повърхността на водата далече навътре в пролива, някои посочиха към тях. Други започнаха да пищят и да се молят да ги освободят. Този мъж остана седнал и Ереко се уплаши, че той бе един от онези, които бяха достатъчно смели, за да не защитават позициите си, жертвайки себе си в името на постепенното разрушаване на огромната постройка.
Един отряд от Ездачи скъси разстоянието до Стената. Тъмните очертания, яхнали вълните, се приближаваха все повече и повече. Неземният студ, който ги придружаваше навсякъде, скова дори крайниците на Ереко. Скреж покри кожата на ръкавите и крачолите му. Камъните натежаха от лед, който правеше ходенето по стената хлъзгаво и опасно. Когато Ездачите наближиха съвсем, корелците хвърлиха оръжия на тези клетници, които бяха най-ниско или заемаха особено уязвими позиции.
Ереко изпита облекчение, когато видя как мъжът се изправя на крака, стиснал меч. Вълните се издигаха все по-високо и по-високо. Гребените им започнаха да заливат някои от защитниците, потапяйки ги във водовъртеж от ледена пяна. Първите редици съвсем скоро щяха да нападнат. Изстреляни от високо стрели заваляха върху наближаващите Ездачи. Стиснали копия от остър лед, те летяха напред, възседнали нещо, което бе наполовина вълна, наполовина изваян от леда кон. Блестящите им доспехи от ледени люспи грееха в изумруденозелено.