Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:

След като елиминира продажния Блекхенд, Оргрим Дуумхамър поема властта над Ордата на орките. Той е решен да покори останалата част от Азерот, за да може хората му отново да изградят свой дом във… Вселената на Уоркрафт. Андуин Лотар, бивш Първи рицар на Стормуинд, напуска опустошената си родна земя и повежда хората си през Голямо море към бреговете на Лордерон. Там с помощта на благородния крал Теренас той обединява човешките нации в мощен Алианс. Но дори този съюз може да се окаже недостатъчен, за да спре безпощадния марш на оркската Орда. В борбата между двете основни сили се включват елфи, джуджета и тролове. Дали Алианса ще възтържествува или приливите на мрака на Ордата ще погълнат последните надежди за свобода на Азерот?
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 114
Перейти на страницу:

Драконите изреваха гневно, но Зулухед бе сигурен, че ще се подчинят. Той бе усетил силната връзка между майката и децата — тя бе достатъчно силна, за да ги накара да му се подчинят. А докато Алекстраза вярваше, че за децата й има надежда, тя щеше да им служи, предоставяйки им яйце след яйце. И докато тя и съпрузите й бяха техни пленници, децата й щяха да служат на орките с надеждата някой ден да успеят да ги освободят.

Зулухед се усмихна и се загледа в младите дракони, които кръжаха в небето. Дори в този момент хората му се трудеха усърдно, изработвайки кожени юзди и седла. Скоро щяха да вкарат първия червен дракон в тази пещера, за да го оседлаят. На него нямаше да му хареса. Драконите бяха изключително независими и никой досега не се бе опитвал да ги язди. Но неговият клан щеше да го направи. Това бе обещал той на Дуумхамър и Военачалника остана особено въодушевен от тази идея. Това щеше да е тяхното тайно оръжие.

Човеците имаха войски, кавалерия и кораби, но не владееха небето. Поемайки контрол върху драконите, с верни орки на гърбовете им, Зулухед щеше да може да атакува човеците от високо и да се оттегля далеч от обсега им. Драконите бяха физически мощни противници — имаха нокти, здрави челюсти и мощни опашки, но това, което щеше да унищожи човеците, бе огненият им дъх. Огън щеше да се лее върху тях, унищожавайки телата и оръжията им, и те нямаше да могат да направят нищо, за да го спрат. С драконите на своя страна, Ордата щеше да е непобедима.

И всичко това бе благодарение на него — Зулухед от клана Драгънмоу. Без виденията си той никога нямаше да открие Демонична душа, нито пък щеше да разбере, че е свързана с драконите. А без силата на този артефакт, която Некрос успя да отключи, нямаше да могат да пленят Алекстраза. Но те направиха всичко това и скоро първите ездачи на дракони щяха да полетят във въздуха и да се присъединят към Ордата в очакване на заповедите на Дуумхамър.

Зулухед се усмихна. Всичко се развиваше по план.

Десет

— Там, тане37! Погледнете натам!

Кърдран Уайлдхамър38 обърна Скай’рий39 в обратна посока и погледна надолу, накъдето сочеше Фарънд.

— Да, натам!

Острият му поглед долови някакво движение и той леко потупа Скай’рий с крак. В отговор на това грифонът тихо изграчи, преди да свие криле и да се спусне надолу, а вятърът ги придърпа, докато се снижават. Да, вече можеше да види фигурите, които едва-едва се придвижваха в гората. Тролове? Бяха зелени като горските тролове, които хората му ненавиждаха. Определено кожата им беше зелена като заобикалящата ги растителност, но вървяха по земята, а не подскачаха по клоните. И стъпките им бяха прекалено тежки и тромави за троловете, които познаваха горите почти толкова добре, колкото елфите. Не, тези същества бяха различни.

Кърдран можа да огледа добре едно от тях, когато прелетя покрай едно малко сечище и се намръщи. Здрави, огромни, почти като човеците, те имаха силни мускули и дълги крака. И носеха тежки оръжия, масивни секири, чукове и боздугани. Каквито и да бяха тези същества, със сигурност бяха готови за война.

Той дръпна юздите и Скай’рий размята опашка и приклекна с лъвските си крака, разпери криле и скочи във въздуха, понасяйки се далеч от дърветата и към небето. Фарънд и останалите летяха в кръг, а закалената им кожа се сливаше със светлокафявата окраска на грифоните. Кърдран се насочи към тях. Сплетената му брада и дългата му коса се вееха зад гърба му, а той се наслаждаваше на полета, въпреки мрачните обстоятелства. В далечината се виждаше огромната каменна статуя на кацнал орел, вперил поглед към света, където беше домът му и сърцето на владенията му — Еъри Пийк40. Но гледката не го изпълваше с гордост и радост, защото не можеше да му даде утеха на фона на това, което се случваше долу на земята.

— Виждаш ли, тане? — попита Фарънд. — Ка’ах ти! Грозници в гората ни!

— Да, прав си — отвърна Кърдран на разузнавача. — Грозни са тия натрапници. И май са мно’о. Трудно ше ги ударим, докат’ са сред дърветата.

— Ше ги оста’им просто да нахлуят в земите ни? — попита друг разузнавач.

вернуться

37

тан — thane (англ.) — (ист.) тан. — Б.пр.

вернуться

38

Уайлдхамър — Wildhammer (англ.) — wild (див); hummer (чук). — Б.пр.

вернуться

39

Скай’рий — Sky-ree (англ.) — sky (небе); ree (бийник — вид птица). — Б.пр.

вернуться

40

Еъри Пийк — Aerie Peak (англ.) — aerie (орлово гнездо); peak (връх). — Б.пр.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 114
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)