Бавачката на ангели [bg]

– Изглежда, меко казано, отдаден на работата. За разнообразие – каза Аника. – И мисля, че знам защо. Чувала съм, че Йоста и съпругата му известно време са се грижили за малкото момиченце на семейство Елвандер.

– Ева е живяла при Йоста?

– Поне така се говори.

– Това обяснява защо се държа толкова странно на острова.

Патрик си спомни как Йоста гледаше Ева и колко грижовно се отнасяше към нея.

– Сигурно затова не е могъл да забрави този случай. Вероятно са се привързали към момиченцето.

Погледът на Аника се насочи към голямата рамкирана снимка на Лея, която държеше на бюрото си.

– Да, така изглежда – каза Патрик.

Имаше толкова много неща за случилото се на остров Вальо, които не знаеше, а трябваше да научи. Изведнъж почувства, че предстоящата задача не му е по силите. Наистина ли беше възможно да разрешат стария случай след толкова много години? И колко време имаха да го направят?

– Мислиш ли, че този, който е опитал да подпали къщата, ще се пробва отново? – попита Аника, сякаш прочела мислите му.

Патрик се замисли над въпроса ѝ. После кимна.

– Не знам. Може би. Но не можем да поемаме рискове. Трябва възможно най-бързо да разберем какво всъщност се е случило през онази Велика събота. Който и да е човекът, който иска да нарани Ева и Мортен, трябва да го спрем, преди да нанесе нов удар.

* * *

Ана стоеше гола пред огледалото, а сълзите изгаряха очите ѝ иззад клепачите. Не можеше да се разпознае. Вдигна бавно ръка и погали косата си. След злополуката се бе наложило лекарите да я отрежат, а когато поникна отново, вече беше по-тъмна и твърда от преди. И все още беше много по-къса, отколкото я пускаше обикновено. Посещение при фризьора може би щеше да подобри нещата, но Ана чувстваше, че няма смисъл. Една хубава прическа нямаше да промени тялото ѝ.

С разтреперана ръка тя проследи белезите по кожата си, които образуваха неравномерна карта. Бяха избледнели донякъде, но никога нямаше да изчезнат напълно. Ощипа се апатично по талията. Преди никога не бе имала проблеми с фигурата си и можеше честно да заяви, че се гордееше със стройното си тяло. Сега обаче гледаше плътта си с отвращение. Заради раните не се бе движила особено много и въобще не беше забелязвала с какво се тъпче. Ана вдигна поглед, за да огледа лицето си, но не посмя да срещне собствения си поглед. След катастрофата бе прекарала дълго време в дълбок мрак, по-дълбок от всичко, което бе преживявала преди, дори по времето с Лукас. Благодарение на децата и Дан обаче успя да се пребори с мрака и се върна към живота. Въпросът беше дали си е струвало. Все още не знаеше отговора.

Звънецът на входната врата я стресна. Беше сама вкъщи, така че само тя можеше да отвори. Хвърли последен поглед към голото си тяло и облече набързо домашните си дрехи, които лежаха на пода, струпани на купчина. Втурна се надолу и изпита облекчение, щом видя, че пред вратата стои Ерика.

– Здравей, какво правиш? – поздрави я сестра ѝ.