Островът на изгубените [bg]

- Вила ли? - бе попитала Аврора. - Вила за почивка? И кой си представяш, че ще си почива в нея? Сточленно семейство?

Кралят не бе останал доволен от забележката, но Аврора беше скромно момиче и беше живяла под името Горска роза осемнадесет години в горска къщурка, така че дворецът й се струваше повече от достатъчен за семейството й (и минимум един-двама гиганти, отбили се на гости на път за другаде).

- И какво ще стане сега? - попита Одри, така очарователна с цвете в косите. Естествено, то случайно бе с цвета на копринения й корсаж, а именно пепел от рози. - Едва ли дори от принц може да се иска да прави всичко както трябва от първия път.

„Лесно ти е на теб да го кажеш", помисли си Бен.

На рамото на Одри кацна гугутка и загука сладкогласно. Одри протегна тънкото си пръстче към нея и гугутката докосна връхчето му с човчица. Бен се хвана, че се оглежда за кралския портретист.

После въздъхна.

Някак си дори видът на красивата му приятелка не беше в състояние да оправи настроението му.

- Татко казва, че трябва да организирам друга среща, за да оправя нещата. Разочарован е, разбира се, и се наложи да прати кошници с любимите си сметанови пасти на всички присъствали, за да ги успокои, така че не е в най-доброто си настроение. Нали знаеш колко обича сметановите пасти.

- С глазура или без? - попита Одри. - С боровинки или с шоколадови парченца?

- И от двата вида - отвърна Бен и пак въздъхна. - По повече от дузина от всеки вид. Мама смята, че това е единственият начин да ги умиротвори, макар татко да не беше особено доволен, че се налага да се раздели с толкова много от любимите си сладкиши.

- Наистина са вкусни - усмихна се Одри. - А и няма човек, който да не обича сладкиши.

На Бен му се щеше Одри да прояви повече разбиране, но нейният живот бе вълшебен от самото начало, тъй като тя бе дъщеря на двама всеотдайни родители, особено Аврора, която бе отделена от майка си много рано и бе принудена да прекара най-важните години от живота си в дома на три феи, вечно под заплахата на смъртоносно проклятие.

- Моята дъщеря никога няма да изпита друго освен любов, красота, мир и радост - бе заявила Аврора. И приложи казаното на практика. Не беше трудно да се досети човек защо Одри не може да влезе в положението на Бен и да разбере как би могъл да разочарова родителите си. Тя никога не бе разочаровала своите.

„И никога няма да ги разочарова", помисли си той.

Като почти всички и всичко останало в Аурадон, Одри бе безкрайно очарователна, нежна и възпитана, и ако Бен трябваше да бъде честен, безкрайно скучна. Имаше и други цветове освен розовото и тюркоазеното. Имаше и животни, които обичаха да правят и други неща, освен да гукат и да се гушкат. Сигурно имаше и други теми за разговор освен рокли и градини, балове и каляски, без значение колко забележителен е цветът на най-новите колесници.

Нали?

- Аз даже не разбирам от какво толкова са разстроени помощниците - каза Одри. - Толкова са сладки и всички ги обичат. Защо си занимават главите с неща като заплати и работно време, и... - тя спря, за да потръпне - кредити?