Островът на изгубените [bg]

- Да, какво имаш предвид Иви? - попита и Мал.

- Ами може би усеща Окото на дракона! Ти каза, че преди не е правила така. Може би защото не е имало магия, защото не е имала с кого да си говори -обясни Иви с учудваща проницателност.

- Мислиш, че кутията се свързва с Окото на дракона? - попита Мал.

- Като компас. Или като радар - поясни Джей. Очите му заблестяха, докато оглеждаше кутията алчно, затова Карлос сложи ръка върху нея. Джей най-вероятно вече изчисляваше колко да поиска за нея в магазина.

- Възможно е - съгласи се Иви.

- Мисля, че е права - каза Карлос.

- Радар - повтори Мал.

- Просто гадаех - призна Иви. - Нищо не разбирам от тези неща. Изобщо от нищо не разбирам.

Карлос искаше да й каже, че се подценява, но в този момент си даде сметка, че и той прави същото.

- Вярно - остро възрази Мал. - Но въпреки това идваш с нас.

Иви отскочи, сепната.

- С вас? Къде? Съгласих се да дойда у Карлос, но... - тя започна да клати глава и се уви по-плътно в пелерината си. - Никъде няма да ходя.

- Няма начин, трябва да ни помогнеш да открием Окото - настоя Мал. - Отвътре ти идва. Много си добра. Имам нужда от помощ, а ти искаш да ми помогнеш, нали? Не искаш ли да сме приятелки? Аз искам, Иви.

- О, ами... не знам.

- Шшт! Решено е. Аз ще взема това, благодаря предварително - Мал протегна ръка към кутията.

- В никакъв случай! - възрази Карлос, докато Мал дърпаше кутията от ръцете му. Накрая успя да я удържи и я стисна под мишница.

- Пусни, Карлос! - изръмжа тя.

Той продължи да дърпа. Нямаше да му я вземе. Беше я направил сам!

Мал го изгледа на кръв.

- Сериозно говоря! Пусни я или ще съжаляваш!

Карлос поклати глава, целият треперещ.

- Добре. Печелиш. Задръж си кутията, Карлос, но ще се наложи да дойдеш с нас - нареди Мал.

- Я повтори? Къде да дойда с вас?

Нямаше начин. Нямаше да ходи никъде. Особено ако е опасно.

Мал му разказа за Забранената крепост, скрита на Острова, за това къде би могла да се намира и как трябва да я намерят.

- А, не, няма да ходя в Нищото! Оставам тук - заяви Карлос и скръсти ръце.

- Ще правиш каквото ти казвам, ти, малък... - заплаши Мал.

Карлос отвори уста да спори, но размисли бързо и я затвори. В края на краищата самата Злодеида искаше да си върне скиптъра, не само Мал. Ако Господарката на мрака чуеше, че той се е противопоставил или е попречил по някакъв начин на търсенето, по-добре отсега да започне да се нарича Помия, защото точно в това щеше да се превърне.

- Добре, ще дойда. Но само ако и Иви дойде - заяви той.

- Иви? - изчурулика Мал. - И ти идваш, нали, слънце?

Иви въздъхна.

- Добре - съгласи се. - Добре. Явно ще дойда. Все ще е по-добре, отколкото да се гледам по цял ден в огледалото.

- Значи всички тръгваме, нали? - попита Джей. - Ние четиримата, в търсене на Окото на дракона?