![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
Иви беше затруднена. От една страна, знаеше, че трябва да стои далече от Мал, ако иска да е в безопасност, но от друга, никога досега не беше прекарвала време с деца на своята възраст.
Злата кралица кимна.
- Разбира се! Ще се видим вкъщи, миличка.
Преди да се отдалечи, каза с устни: „Сложи си още гланц!".
Когато майка й изчезна в тълпата, Иви продължи разговора оттам, където го бяха прекратили.
- Искате ли да ви разкажа за дупката в купола, или не?
Мал и Джей размениха многозначителен поглед.
- Естествено, че искаме - казаха в един глас.
Иви сви рамене.
- Е, в нощта на купона стана нещо, което може и да има нещо общо с купола.
- Така ли? - попита Мал, вдигнала вежда.
- Трябва да говорите с Карлос - продължи Иви. - Той знае какво стана.
Тя потръпна от спомена, от ярката светлина, която бе бликнала от малката машинка. За момент се беше разтревожила, че някак са счупили вселената. Още помнеше изостреното усещане за електричество във въздуха, от което те побиват тръпки. Усещаше се като... като магия.
- Карлос ли? Защо? Той пък какво общо има с каквото и да било? - попита Мал, докато минаваха покрай сергия, на която се продаваха разноцветни шалове, а в това време Джей реши да упражни уменията си по паркур и се втурна по стените и покривите над тях.
- Защото той го направи - каза Иви.
- Какво е направил?
- Той проби дупка в купола.
Джей се изсмя и скочи до тях.
- Да бе, все едно пък тоя дребосък може да пробие нещо. Хайде, Мал, имаме работа за вършене - той се обърна и зачака Мал да го последва.
Иви гледаше Мал. Мал гледаше Иви.
- Не ви лъжа - каза тя на Мал.
- Не съм си го и помислила - рече Мал и зелените й очи проблеснаха. Сините очи на Иви ги посрещнаха хладно. Накрая Мал каза:
- Добре.
- Ти да не би да й вярваш? - зяпна Джей. Прозвуча точно като Яго.
- Мисля, че трябва да проверим - каза Мал.
- Ама нали сме тръгнали към „Дракон Хол"? - напомни й Джей.
- Не, първо ще минем през Адското имение. Искам да говоря с Карлос - реши Мал. - Ти идваш с нас, Иви.
Иви реши да не спори. Ставаше нещо голямо. Нещо започна в онази нощ, когато Карлос включи машината. Въпреки всичко, което й подсказваше здравият разум, тя искаше да види какво ще се случи накрая.
И така, те тръгнаха към Адското имение - вече не двама, а трима.
17.
Вярваш ли в магии?
Още ден свобода, преди майка му да се прибере. Карлос огледа царството си. Предвид факта, че в къщата се бе вихрил страхотен купон по-рано през седмицата, сега направо изглеждаше добре. Мрумбата беше направила чудеса. Така или иначе, имението бе запуснато и никой нищо нямаше да забележи.
Желязната рицарска броня, която се извисяваше над стълбището, изглеждаше солидна, както винаги, завесите и драпериите бяха все така тежки и прашни, а избелелите тапети и дупките в стените придаваха на къщата онзи нюанс на разруха, който вътрешните дизайнери из Острова се опитваха да имитират, но безуспешно.
Карлос се наслаждаваше на редкия, сравнително пълен покой, царящ в дома им, когато силно чукане по входната врата го наруши. Някой така се стараеше, че според Карлос блъскането отекваше до другия край на Острова.
Той отвори вратата и веднага я тресна обратно, когато видя кой стои пред нея.
- Махай се Мал, не натвори ли достатъчно зло? - извика той отвътре.
- Отвори! Важно е! - викна Джей.
- Не!
- Карлос! - това бе гласът на Иви. - Нещо стана, когато задейства машината си онази нощ. Нещо голямо!
Момент... какво? Иви им е казала за изобретението му? Но нали обеща! Той открехна вратата съвсем мъничко, колкото да видят лявото му око.
- Казала си им какво стана? - попита я той обвинително. - А аз ти вярвах!
Иви заговори умолително:
- Хайде, отвори! Донесох ти възглавница!
Карлос отвори вратата с неудоволствие.
- Хубаво. Влезте. Само че не си и мисли да заключваш някого в дрешника, Мал! После се обърна към Иви:
- С гъши пух ли е? - попита радостно. Не вярваше, че тя наистина ще му донесе възглавница.
- Да. Лешоядите, които я донесоха, казаха как гоблинът, дето я докарал, се
кълнял, че е от някакъв аурадонски замък - каза Иви и му подаде възглавница със синя копринена калъфка, избродирана с хералдически символи.
Той прие възглавницата и ги поведе към хола. Там избута няколко полуспаднали черни балона от канапето и изгледа тримата враждебно.
- Е, та какво е направила машината ми?
Мал вдигна вежда и той веднага съжали за тона си.