Островът на изгубените [bg]

Той я виждаше как претегля възможностите си. Дали ще им каже? Не го познаваше кой знае колко добре, само колкото да може да го тормози, и от това, което бе видял досега, не беше първа почитателка на Иви. Без съмнение Джей също беше в играта, иначе нямаше да е тук.

- Добре. Ще ви кажа - реши Мал накрая. - Джей вече знае. Само че всичко трябва да си остане между нас. Иви, не си и помисляй да си кръстосаш пръстите зад гърба.

Иви вдигна ръце в знак на протест.

- Добре, така. В нощта на купона гарванът на майка ми, Диабло, превърнат в камък от три тъй наречени „добри" феи преди двадесет години, се съживи. Същият този Диабло се кълне, че е видял и Окото на дракона, скиптърът на майка ми, да се разбужда.

Карлос я гледаше втренчено и никой не продума известно време.

- Но това значи... - започна Карлос и замига бързо-бързо, сякаш не можеше да повярва на това, което чува.

- Магия! Това значи, че за секунда магията е проникнала през купола! -възкликна Джей, развълнуван. Досега бе мълчал и се бе оглеждал, най-вероятно с цел да провери дали нещо, което би могъл да отмъкне, не се е изплъзнало от вниманието му в нощта на купона.

Самият Карлос все още се опитваше да проумее думите на Мал. Да гледаш нови предавания по телевизията беше едно, но да чуеш, че през невидимата бариера е проникнала магия, беше съвсем друго. Да не говорим, че скиптърът на Злодеида, най-мощното оръжие на мрака във вселената, се е съживил.

- Да - каза Мал. - Диабло се кълне, че е истина. Затова сега майка ми ме накара да намеря Окото на дракона. В случай че се случи отново и на Острова проникне още магия. За да е подготвена.

Джей се прокашля.

- Та значи, ъъъ, време е да тръгваме на път, Мал, защото времето лети -подкани я той. - Нали знаеш, че мразя да пропускам обяда.

Карлос напълно влизаше в положението му, редовното ядене и за него беше рядкост.

- Чакай малко. Преди да тръгнем, искам да видя тази кутия - каза Мал и подкани с ръка Карлос да я донесе.

Карлос понечи да възрази, но реши, че ще е по-мъдро да играе по свирката на Мал.

- Добре - каза той. - Отивам да я взема.

Той хукна по безопасното трасе из дрешника на майка си и се върна с машината.

Подаде я на Мал, която я огледа внимателно. Разклати я, допря я до ухото си и накрая сви рамене. Изглеждаше си като обикновена кутия, не виждаше нищо особено в нея и със сигурност не виждаше нищо толкова мощно, че да е способно да пробие дупка в купола.

- Можеш ли да я накараш пак да проработи?

- Не съм опитвал.

- Опитай.

Той се поколеба за момент, после натисна няколко копчета и погледна страхливо към тавана.

- Добре. Я да видим - и натисна копчето за включване.

Не последва нищо.

Той пак опита.

Пак нищо не последва.

Карлос поклати глава.

- Съжалявам. Може би е станало само този единствен път.

Мал скръсти ръце. Изглеждаше в безизходица. Карлос познаваше това изражение - означаваше, че тя е готова да избухне. Ами ако реши, че са я лъгали, че са я измамили? Че са я накарали да си помисли как те двамата са открили нещо важно, а всъщност през цялото време са й се подигравали? Трябваше да измисли нещо...