Островът на изгубените [bg]

Карлос отново почервеня.

- Няма предвид мен - прошепна дрезгаво. - Има предвид колата си. Нарежда ми да я измия.

Иви се извърна от прозореца, ужасена.

- Ама тя е страшно мръсна! Ще ни трябват часове!

Червената кола беше оплескана с кал от пътуването - отвратителна, засъхнала черна кал.

- Няма начин да я изчистим ние - измърмори Джей, който нямаше никакво желание да мие каквото и да е след прането.

Четиримата се измъкнаха от пералното помещение и влязоха в холната зала.

Круела замръзна, когато зърна трима непознати парцаливи тийнейджъри в дома си. Прическата й си беше все така щръкнала в черно и бяло. Дългото й кожено палто се влачеше по пода зад нея, а от устата й стърчеше тънко черно цигаре.

Мал я изгледа неодобрително и Круела сви рамене.

- Просто пара. Чиста пара, мила.

Мал размаха ръка, за да се разсее парата.

- И така, стига за бебчето ми, къде е единствената ми истинска любов? -проточи Круела и всмукна пара от цигарето си.

Тримата се обърнаха към Карлос с въпросителни погледи, но той изглеждаше не по-малко смаян да чуе майка си да го описва по този нежен начин.

- Единствената ти истинска любов ли? - почти заекна той.

- Ама разбира се, единствената ми любов. Кожите ми! - засмя се Круела. -Добре се грижиш за тях, нали, миличък?

- Разбира се - потвърди той и пак се изчерви.

Мал знаеше, че в момента се ругае сам. Но какво значение имаше дали майка му го обича, или не? Всички те бяха научени, че любовта е за слабите, за глупавите, за добрите. Любовта не беше за хора като тях. Те бяха злодеи. Лошите. Единственото, което обичаха, бяха пъклените кроежи и машинациите.

- Кои са тези клоуни? - пожела да узнае Круела и размаха ръка по посока на групичката.

- Те са ми... - заекна Карлос.

Мал знаеше, че няма как да каже „приятели", защото не бяха приятели. Тя го бе принудила да се присъедини към тях с Джей със заплахи, Иви го съжаляваше, а Джей беше дошъл само за да опита да открадне полилея.

Круела или не го забеляза, или не прояви интерес.

- Къде са Джейс и Хари? - попита тя.

- Здравейте, госпожо де Вил, аз съм... - започна Иви и протегна ръка.

- Знам коя си - каза Круела пренебрежително.

Интересно, помисли си Мал, как така всички знаеха коя е Иви, нищо че бе прекарала десет години затворена в замък.

- Привет - рече Мал.

- О, здравей, Мал. Предай много поздрави от мен на майка си, миличка - заръча Круела, размаха ръката с цигарето и се втренчи в Джей.

- А ти кажи на баща си, че ме измами с онази лампа, която купих от него. Проклетото нещо изобщо не работи.

- Да, госпожо - изкозирува Джей.

- Е, какво стоите така? Не ме ли чухте? Бебчето ми е мръсно, мили мои! Абсолютно безобразно! Ще умра на място, ако не изкъпете бебчето ми веднага! Хайде, къш!

Иви реши, че никога няма да си тръгнат от Адското имение, но най-накрая колата бе измита и четиримата стигнаха в „Дракон Хол", за да започнат търсенето на картата, която, ако имаха късмет, щеше да им разкрие къде е скрита Забранената крепост. Компасът на Карлос щеше да помогне, но ако Джафар беше прав за това, че Островът е по-голям, отколкото изглежда, им трябваше правилната посока.