Островът на изгубените [bg]

- За дупка в купола ли говорите? - попита тя, когато се приближи до тях.

Мал вдигна изпълнен с подозрение поглед, но щом видя, че е Иви, гласът й стана по-сладък от мед.

- О, Иви! Точно теб търсех - заяви тя.

- Така ли? - обърка се Джей.

- Да, така - настоя Мал. - Какво казваш за купола?

Иви се почуди дали да им каже какво знае. Ясно й беше, че не може да се довери на Мал, а освен това силно подозираше, че Джей стои зад изчезването на медальона й. Не го беше виждала от празненството и мислеше, че Джей го е откраднал, докато е свалял пелерината й.

- Нищо - каза тя.

- Кажи ни - подкани я Джей и скръсти ръце.

- Защо? - тросна се Иви. Мал я беше заключила в дрешник! А Джей не беше кой знае колко по-свестен от нея, крадецът му с крадец.

- Защото - започна Джей и спря. - Ъъъ. Защото, ако не ни кажеш, Мал ще те прокълне - довърши след малко, въпреки че самият той не изглеждаше особено убеден.

- Ако не си забелязал, на Острова няма магия - все така троснато го уведоми Иви.

- Засега - каза Мал. - Но един ден може да има.

Тя взе ръката на Иви в своята и прошепна:

- Виж, знам, че отношенията ни не започнаха добре, но мисля, че е време да забравим миналото. Островът е малък, не бива да бъдем врагове.

- Сериозно ли?

- Абсолютно - потвърди Мал с най-сладката си усмивка.

Иви знаеше, че Мал е неискрена, но беше любопитна да разбере какво следва, затова реши да не й противоречи.

Тъкмо щеше да й разкаже каквото знае за купола, когато Злата кралица изскочи от магазина „Парченца и парцалки", нагиздена в чисто черен велурен анцуг с надпис КРАЛИЦА, избродиран на задника.

- Иви! Купих ти нови сенки! О! - възкликна тя, когато видя, че Иви не е сама. -О, това била Мал! - добави нервно. - Как си, скъпа? Как е майка ти? Тя тук ли е? Още ли ми е сърдита?

- Ъъъ... - примигна Мал.

На Иви й се искаше майка й да млъкне, но желанието й бе неизпълнимо. Кралицата продължи да бъбри неспокойно.

- Кажи на майка си да ми дойде на гости някой път. Много ще се радвам да я гримирам! Пълна промяна! Виждала съм снимките й във вестника. Изглежда малко позеленяла напоследък. Трябва й по-добър фон дьо тен - каканижеше Злата кралица.

- Ще, ъъъ, ще й кажа - измърмори Мал.

- Непременно, душичко! И, ако ми позволиш да отбележа, лилавата ти коса е чудесна! Определено подчертава скулите ти! - прехласна се кралицата.

- Ами благодаря - рече Мал, на която определено й стана неудобно.

Джей се засмя.

- Приеми комплимента, Мал. Извинявайте, Зла кралице, Мал не е свикнала с комплименти. Нали знаете, че Злодеида не се интересува от красотата, освен ако може да я използва, за да омагьоса някого да изпълнява волята й.

- Ясно. Да си вървим, Иви - каза майка й.

- О, може ли Иви да постои с нас? - попита Мал, а от усмивката й покапа захарен сироп. - Тъкмо мислехме да си купим малко нездравословни закуски от „Помийната яма".