![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Трябва да признаеш, че вечността е доста дълъг период - той поклати глава. -Те са затворници, Одри. Тук в Аурадон поне можем да ходим навсякъде, където пожелаем. Те не могат.
Одри се усмихна слънчево.
- Да, което ми напомня нещо. Казах на Азиз и Лони, че днес ще ги посетим. Каляската ще ни вземе след час - тя се приведе напред и докосна брадичката му с пръстче. - Време е за нова тема. Направо цял нов свят.
Само че Бен имаше известна склонност да се инати и сега тя се прояви.
- Не се опитвай да сменяш темата, Одри. Хайде де. Никога ли не се замисляш как живеят?
- Злодеите ли?
- Да.
Одри изправи гръб и поклати глава.
- Не. Прав им път. Майка ми казва, че една от тях се опитала да я приспи за сто години! И то след като прекарала детството си в приемно семейство в защитена среда! Собствената ми майка! А после същата ужасна жена се превърнала в дракон и се опитала да убие татко - тя трепна. Одри явно бе чувала историята многократно, Бен го разбираше, но досега никога не беше споменавала нищо по въпроса.
Той не обвиняваше Одри за това, че не иска да говори на тази тема, затова смекчи гласа си и взе ръката й в своята.
- Името й е Злодеида - рече, тъй като беше изучавал въпросната приказка. А и майка му му бе чела всички стари приказки, преди да се научи да чете. - Тя била Господарката на мрака, най-злата фея, живяла някога.
Одри още повече се намръщи.
- Не произнасяй името й тук - прошепна тя. Прозвуча почти като изсъскване, толкова беше разстроена. - Може да те чуе... и да те прокълне! Тя отнема всичко и всички, които семейството ми обича.
Сега бе ред на Бен да се усмихне.
- Няма как да стане - куполът ще ги държи затворени за вечни времена - той се наведе към нея. - И кого точно обича семейството ти?
Одри му се усмихна в отговор. Примигна и бурята, надигаща се в погледа й, изчезна.
- Семейството ми обича всеки, който е добър и мил и който заслужава тази любов, Ваше Височество - тя вдигна грациозно нежната си ръка и той почтително я целуна.
„Не трябва да усложнявам живота й", помисли си Бен. „Не и след всичко, което е преживяло семейството й".
- Танцувай с мен, принце мой - подкани го тя.
Бен се изправи и се поклони.
- С удоволствие, прицнесо моя, щом това ви прави щастлива.
Танците в гората бяха любимото й занимание и той го знаеше.
Бен я взе в прегръдките си. Тя беше красива. Идеална. Принцеса, която бе влюбена в него. И той беше влюбен в нея... нали?
Одри тихичко пееше. Познавам те, виждала съм те, някога, когато имало един сън...
Това бе тяхната песен, само че този път го свари неподготвен.
Бен се стресна, защото внезапно си даде сметка, че не я познава. Не и истински. Не познаваше душата й, мечтите й, а и тя не познаваше неговите. Те всъщност съвсем не се познаваха.
По-лошото беше, че тя никога не се бе появявала в сънищата му. Нито веднъж.
От гледна точка на Одри песента сигурно беше за него. Но от гледна точка на Бен песента не беше за Одри.
Не.
Не Одри.
Той беше сънувал друго момиче.
Момиче с лилава коса и зелени очи, които блестяха в мрака, и лукава усмивка на устните.
Коя е тя? Къде е? Ще я срещне ли някога?
И ще успее ли да я изкара от ума си?
Бен затвори очи и се опита да се съсредоточи върху мелодията и момичето в прегръдките си, но споменът за друго момиче, онова от съня му, беше прекалено ярък.
19.
Сто и един начина да намериш карта
През следващите няколко часа Мал, Джей и Иви помагаха на Карлос в трудоемката задача да се справи с прането на майка си. Или по-точно казано, Джей и Иви помагаха на Карлос, а Мал ги „надзираваше".
За жена, живееща на почти пустинен остров, пълен с бивши злодеи, Круела определено имаше богат гардероб, помисли си Мал. Шалове с ресни и черни копринени ръкавици, мрежести чорапи и тесни черни рокли, неглижета и пеньоари, пухкави жилетки и още по-пухкави палта наред с корсажи с къдрави волани. Круела де Вил живееше в изгнание, но това не значеше, че дрехите й трябва да са по-малко от зашеметяващи.
Мал се загледа в Иви, която си тананикаше, докато сгъваше черно-бели кърпи. Синьокосата принцеса се бе поддала на лъжите на Мал сравнително лесно, което щеше да е от полза, щом намереха скиптъра. Мал щеше да се погрижи Иви да е първата, която ще го докосне, което щеше да задейства проклятието и да я приспи за хиляда години. Най-пъкленият кроеж в историята на пъклените кроежи. Мал нямаше търпение да си получи отмъщението и същевременно да завърши срока с двойки от горе до долу.