Островът на изгубените [bg]

Доктор Ф. вдигна няколко карти и ги огледа на оскъдната светлина от настолната лампа.

- Голямата Аркана. Впечатляващо.

Той прибра колодата в джоба си и изгледа четиримата, които стояха пред него.

- Какво по-точно ще търсите в библиотеката?

- Карта на Острова - отвърна Мал. - И трябва да побързаме. Нямаме цял ден на разположение.

Огромният паяк, който охраняваше вратата, се махна, кротък като коте, щом доктор Фасилие го погъделичка по корема. Ръждивата врата към Библиотеката на забранените тайни се отвори със скърцане и доктор Ф. въведе четирите деца вътре.

Високите клатещи се лавици бяха пълни с оръфани, подгизнали томове, подвързани с кожа и покрити с двадесетгодишен прах, както и с буркани и стъкленици, пълни със странно изглеждащи течности и смески. Доктор Фасилие забърза по един мръсен коридор, проправяйки си път между наклонените рафтове, мърморейки непрекъснато нещо под нос. Четиримата вървяха след него, водени от пламъчето на свещта, която държеше докторът, за да пропъжда мрака, който цареше в библиотеката.

- Нали знаеш, че вместо с мозък главата му е пълна с прилепска тор? Може би си губим времето - прошепна Джей.

Мал го изгледа ядно.

- Само казвам - рече Джей.

- Струва си да опитаме - включи се Иви, която вървеше отзад и тъкмо бе спряла, за да махне от себе си някаква паяжина. - Иначе само щяхме да се щураме в тъмното, общо взето, както правим в момента.

- Да, няма как да навреди - съгласи се Карлос. Той държеше машината си под якето, за да не й се случи нещо.

- Аха! Ето ни - съобщи доктор Фасилие и спря пред редица рафтове. Извади оттам жълтеещ свитък пергамент. Разви го, приглади го и го постави върху една маса, а останалите четирима се скупчиха около него.

- Хм, тук няма нищо - отбеляза Иви, разочарована. Вярно беше, на пергамента нямаше нищо.

- Е, писана е с невидимо мастило, разбира се - заяви доктор Фасилие с такъв тон, сякаш всеки би трябвало да се досети. - Иначе как тайната ще си остане тайна?

Без всякакво предупреждение, стъписвайки всички, Мал сграбчи доктора за яката и го блъсна в рафтовете, от което няколко стъкленици паднаха и се пръснаха на пода.

- Ах ти, малък плъх, да не си забравил коя е майка ми и как може да накара теб и всички останали на този мръсен остров...

- Мал! - извика Иви. - Спри!

Тя сложи ръка на треперещото рамо на доктор Фасилие.

- Остави на мен.

Мал се извърна към нея.

- Какво да оставя на теб?

- Да се справя с това. Мухи се ловят по-лесно с мед, отколкото с оцет - напомни тя. - Хайде, пусни го, леко, леко.

Мал бавно отпусна хватката си и доктор Фасилие започна да се свлича, но Иви го подхвана.

- Сега, доктор Ф., би трябвало да има начин да направим мастилото видимо, нали?

Доктор Фасилие избърса изпотеното си чело с парцалива копринена кърпичка.