Повелител на сенките [bg]

Тя заобиколи Института и Диего я последва неохотно. Стигнаха до малка купчинка пръст, издигаща се между кактусите, която Ема познаваше от опит.

— Ти застани тук — каза и му посочи мястото. Диего я изгледа така, сякаш не вярваше на ушите си. — За да не ни видят от прозорците — обясни Ема и той се подчини начумерено, скръстил ръце на гърдите си.

— Ема. Не разбираш и няма как да разбереш, а аз не мога да ти обясня…

— Обзалагам се, че не можеш — отвърна тя. — Виж, знаеш, че не съм най-голямата ти почитателка, но имах по-добро мнение за теб.

Едно мускулче върху лицето му потрепна. Челюстта му беше напрегната.

— Както казах, ти не можеш да разбереш, а аз не мога да обясня.

— Едно е, ако просто изневеряваше — заяви Ема. — Пак би било отвратително, но… Зара? Ти си причината тя да бъде тук. Знаеш, че ние не… Знаеш, че Джулиън трябва да бъде внимателен.

— Не трябва да се тревожиш толкова много — отвърна Диего глухо. — Зара се интересува единствено от онова, от което може да има изгода. Не смятам, че проявява какъвто и да било интерес към тайните на Артър, вълнува я единствено да привлече вниманието на Съвета с това, че е приключила успешно мисията.

— Лесно ти е на теб да смяташ.

— Имам си причини за всичко, което правя, Ема — увери я той. — Кристина може и да не ги знае, но един ден ще ги научи.

— Диего, всички си имат причини за всичко, което правят. Малкълм си имаше причини за онова, което направи.

Устните на Диего се свиха в тънка линия.

— Не ме сравнявай с Малкълм Фейд.

— Защото беше магьосник? — Гласът на Ема беше нисък и опасен. — Защото споделяш мнението на годеницата си? За Студения мир? За магьосниците и елфите? За Марк?

— Защото беше убиец — процеди Диего през зъби. — Каквото и да мислиш за мен, Ема, аз не съм безмозъчен фанатик. Не вярвам, че долноземците са по-нисши и че трябва да бъдат регистрирани и измъчвани…

— Ала признаваш, че Зара го мисли — заяви Ема.

— Не съм й казвал нищо.

— Навярно можеш да разбереш защо ми е чудно как е възможно да я предпочетеш пред Кристина — каза Ема.

Диего се напрегна… и изкрещя. Ема беше забравила колко бързо можеше да се движи, въпреки едрото си тяло: отскочи назад, като ругаеше и риташе с левия си крак. Мърморейки, той си събу обувката. Колони от мравки маршируваха по глезена му и пъплеха нагоре по крака му.

— Я виж ти — рече Ема. — Трябва да си стоял върху мравуняк с червени мравки. Нали се сещаш, случайно.

Диего пляскаше мравките с длан, без да престава да ругае. Беше съборил върха на купчината пръст и от нея продължаваха да извират още и още мравки.

Ема отстъпи назад.

— Не се тревожи. Не са отровни.

— Подмами ме да застана върху мравуняк? — Беше напъхал босия си крак в обувката, ала Ема знаеше, че няколко дена ще го сърби, освен ако не използваше иратце.