Реката на тайните [bg]

След миг вратата се отвори и Мърсър излезе във влажната нощ. Пред тях застрашително се извисяваше кран — стрелата му приличаше на средновековен таран. Наоколо се издигаха редици контейнери. В далечината Мърсър видя един от складовете, които Виктор бе начертал на картата, и се ориентира за разположението на пристанището. Виктор ги бе закарал там, където „Хачърли“ складираха празните контейнери — асфалтирано поле, простиращо се на километри.

Виктор беше по-едър от братовчед си и имаше мръсна коса, вързана на опашка, и начумерено изражение. Двамата с Лорън тихо разговаряха. Виктор пушеше и непрекъснато поглеждаше през рамо към мястото, където се работеше, обезпокоен, че няма оправдание защо е закарал контейнера толкова далеч, ако някой надзирател го попита.

— Si, si. Gracias — Лорън се обърна към Мърсър, после погледна към кабината на крана. — Провървя ни. Виктор казва, че в най-малкия склад се извършва някаква голяма операция. През последните две седмици „Хачърли“ опразнили сградата и не позволяват на никого да влиза там, с изключение на неколцина китайски работници. Снощи китайски кораб е докарал огромен товар. Виктор смята, че ще го пренасят тази нощ.

— Знае ли какъв е товарът?

— Няма представа, но каза, че охраната на склада била засилена.

Мърсър си припомни подробния чертеж на Виктор.

— Чакай малко. Най-малкият склад е онзи, който е изолиран от останалите и е ограден със стоманена мрежа с бодлива тел отгоре, нали?

— Да.

— По дяволите! — Мърсър разсъждаваше трескаво и когато му хрумна идея, вдигна глава. Някъде в мрака над тях бяха тежките стоманени въжета на крана, кръстосващи се над пристанището като паяжина. — Попитай Виктор дали въжетата стигат до склада.

— Да — преведе Лорън. — Едното минава пред сградата.

— Може ли да се покатерим горе, да стигнем до главното въже и после да минем над оградата и да се приближим до склада?

Лорън зададе въпроса на панамеца и после преведе отговора.

— Да, но въжетата са на двайсет и пет метра над земята и са далеч от контейнерите и превозните средства.

Виктор добави нещо и Лорън пребледня под камуфлажната боя.

— По дяволите. Системата е от две въжета за куките на контейнерите и кабел, по който минава електричество.

Рискованите им намерения изведнъж станаха двойно по-опасни.

— Питай го дали има друг начин.

Виктор погледна Мърсър в очите и каза: „Не“.

— Страхуваш ли се от височини? — попита Мърсър и Лорън завъртя глава. — А от електричество?

Този път тя кимна.

— И аз — каза Мърсър. — Кога ще дойде влакът, който ще ни върне в Кристобал?