Рубинения кръг [bg]

След това, потни и изтощени, ние се сгушихме един до друг, вече много по-спокойни. Тя отпусна глава на гърдите ми, а аз я целунах доволно по челото. Реших, че най-хубавото нещо, което можеше да ни се случи, беше да се обади Джаки и да ни съобщи, че проблемът с Алисия е решен, Джил е свободна, а ние двамата със Сидни можем да заживеем щастливо в Каунсил Блъфс до края на дните си. Задрямах, унесен в тази прекрасна фантазия.

Ала блаженството ми не продължи дълго, тъй като много скоро бях пренесен в съвсем различен сън. Спомних си предупреждението на леля Татяна, че Нина няма да ме остави да се откажа просто така от нашата сделка.

— Къде беше? — възкликна Нина. Фермерската къща в Уисконсин се материализира пред нас. — Трябваше да ме намериш.

Озърнах се наоколо, опитвайки се да дойда на себе си след тази внезапна промяна на обстановката.

— Аз, ъ, съжалявам. Отвлякох се в реалния свят и съм заспал.

— Добре, няма проблем — енергично рече тя. — Аз ще водя съня. Запомни, че този път трябва да използваш повече от духа.

Очите ми се разшириха.

— Не, Нина… почакай…

Ала Нина не ме слушаше. Беше толкова обхваната от маниакалната си мисия да намери Олив. Почувствах как Нина призова духа и притегли друг човек в съня. Миг по-късно Олив започна да се материализира в стаята пред нас, призрачна и увита в пелерина както преди. И също както предишния път Олив бе обхваната от паника и понечи да се изтръгне от съня на Нина. Ала този път, тъй като знаех какво да очаквам, по-добре разбирах какво се случва.

След последния опит дълго мислих за сънищата, създавани чрез магията на духа, макар че нямаше много начини да се напусне сънят. Дори говорих със Соня и двамата решихме, че това става по волята на Олив. Ако мотивите й са достатъчно силни, тя би могла да надделее над владеещия магията на духа, който контролира съня, в който тя е въвлечена. И очевидно точно това се случваше сега.

Ти си по-добър създател на сънища от Нина — напомни ми леля Татяна. — Най-силният създател на сънища.

Зная — отвърнах. И когато видях, че Олив започна да изчезва, взех импулсивно решение, нарушавайки обещанието си пред Сидни.

— Освободи съня — казах на Нина.

Разбрала намерението ми, тя се подчини. Аз бях готов, насочих духа и ние си разменихме ролите, така че аз станах новият господар на съня. Фермерската къща, която бе започнала да се разпада, отново се материализира. Подобно на нея, чезнещият силует на Олив също започна да добива ясни и плътни очертания.