Зимата на света [bg]

— Каква порода е?

— Джак Ръсел териер.

— О, любимите ми кучета — имам три такива!

— Ама че съвпадение!

Както се беше надявала Дейзи, Чарли пожела да я навести и да й помогне за дресирането на животното.

Ева произнесе скептично:

— Наистина ли смяташ, че Чарли е подходящ за теб?

— Шегуваш ли се? — отвърна й домакинята й. — Чарли е един от най-търсените ергени в Бъфало!

Сега изкоментира:

— Обзалагам се, че ще се оправяш наистина добре и с децата.

— А, не мога да кажа.

— Обичаш кучетата, но си твърд с тях. Сигурна съм, че ще действа и при децата. — Нямам представа — и Чарли смени темата на разговора. — Планираш ли да отиваш в колеж през септември? — Може и да се запиша в Оукдейл. Това е женски пансион с двегодишен курс. Освен ако… — Освен ако какво?

Освен ако не се омъжа, помисли си тя, но продължи:

— Не знам. Освен ако не се случи нещо друго.

— Като например?

— Бих искала да видя Англия. Баща ми посети Лондон и се срещна е Уелския принц. Ами ти? Някакви планове? — Винаги се е предполагало, че ще поема банката на баща си, но вече няма банка. Майка ми има малко пари от семейството й и аз се занимавам с тях, но иначе съм нещо като свободна птица. — Ти трябва да отглеждаш коне — обясни Дейзи. — Знам, че ще го правиш много добре. Самата тя бе добър ездач и като по-малка беше печелила награди. Представи си себе си и Чарли в парка, възседнали два сиви коня, и две деца, които ги следват на понита. Картината направо я стопли.

— Обичам конете — продължи Чарли.

— И аз! Искам да отглеждам състезателни коне.

На Дейзи не й се налагаше да изобразява въодушевлението от това. Мечтата й бе да отгледа поколение шампиони. За нея притежателите на състезателни коне бяха истинският световен елит. — Чистокръвните животни струват много пари — скръбно констатира Чарли. А Дейзи имаше много пари. Ако Чарли се оженеше за нея, повече нямаше да се тревожи за пари. Тя не го каза, но предположи, че събеседникът й си го мисли, и остави мисълта да виси неизречена във въздуха максимално дълго.

Най-накрая Чарли попита:

— Баща ти наистина ли е наредил да набият ония двама профсъюзни организатори?

— Що за странна идея!

Дейзи не знаеше дали Лев Пешков е извършил нещо такова, но всъщност това не би я изненадало. — Хората от Ню Йорк, които дошли да оглавят стачката — продължи Чарли. — Настанили са ги в болница. Според Сентинел се сдърпали с лидерите на местния профсъюз, но всички са на мнение, че това е работа на баща ти. — Никога не говоря за политика — весело му отговори Дейзи. — Кога си взе първото куче? Чарли се впусна в продължително разказване. Дейзи размишляваше какво да прави по-нататък. „Доведох го“ — мина през ума й — „и го предразположих; вече трябва да го предизвикам.“ Но многозначителното галене на кучето го бе сплашило. Трябваше случаен физически контакт. — Какво да правя с Ръсти по-нататък? — попита тя, щом Чарли приключи разказа си. — Научи го да се подчинява — незабавно й отговори той.