Тайната на забранената книга [bg]

Маккейб се засмя.

— Говори ли?

— Не и докато не й кажа. Устата й обикновено е твърде пълна.

Усещах как бузите ми горят.

Маккейб се засмя отново.

— Когато порасне, ми я прати насам, става ли? — Той ме огледа подробно, леденосините очи се забавиха върху гърдите и задника ми и когато свърши, имах чувството, че не само ме е видял гола, но някак знае, че имам малка бенка с форма на сърце на лявата буза на дупето и още една на дясната гърда, на изток от зърното. Изражението му се промени, ноздрите се разшириха, очите му се свиха. — Като си помисля — промърмори той, — не я оставяй да порасне твърде много! Какво би взел за нея сега?

Баронс пусна подигравателна усмивка.

— Има една книга, от която може да се интересувам.

Маккейб се изсмя, сви показалец към палеца си и перна въображаемо мъхче от ръкава си.

— Никоя кучка не е толкова добра. Има жени и има власт — и само едно от тези неща запазва стойността си. — Изражението му отново се промени, устните му изтъняха, а очите му станаха смразяващо празни.

Просто ей така Маккейб загуби интерес към мен и имах стряскащото чувство, че за него аз дори не бях човек. Бях по-скоро като… ами, презерватив… нещо, което би използвал, после би изхвърлил изцапаните останки от себе си. И ако се случеше да сме в бясно караща кола по магистралата или в самолет, прекосяващ Атлантика по същото време, какво от това?

Беше ли влязла Алина в този свят? Беше ли познавала този обсесивно-компулсивен мъж в бяло? Определено можех да видя как я убива или как убива когото и да било по принцип. Но можех ли да видя Алина да вярва, че е влюбена в мъж като него? Съгласна съм, той беше богат, светски и привлекателен по един животински, могъщ начин. Но инспекторът и двете момичета, с които говорих, бяха абсолютно сигурни, че приятелят на Алина не беше роден на Изумрудения остров, а Маккейб, въпреки огромните му претенции — беше истински ирландец.