![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще се научиш. Ако живееш достатъчно дълго.
Дори да доживеех до деветдесет, никога нямаше да стана като хората в тази къща. Промърморените поздравления продължаваха, докато минавахме през стаите, някои гладни — предимно от жените — други осъдителни — предимно от мъжете. Това беше една ужасна група от хора. Внезапно ми домъчня за дома, мама и тате започнаха да ми липсват много.
Не видяхме нищо, което не беше човешко, докато не стигнахме до последната стая в далечния край на къщата на петия етаж. Трябваше да минем през три групи въоръжени пазачи, за да стигнем там.
Проверка на действителността: бях на парти с въоръжени пазачи и бях облечена в черно. Не беше възможно това да е моята действителност. Не бях такъв човек. Тъжно, но въпреки късата пола, която оголваше красиво загорелите ми крака доста над средата на бедрото, прилепващия, подчертаващ гърдите, потник и високите токчета, в сравнение с останалите жени в Каза Бланк аз изглеждах на петнайсет. Мислех, че съм превърнала тъмната си подстригана до раменете коса в нещо диво и секси, но очевидно не знаех значението на тези думи. Нито пък разбирах нещо за умелото прилагане на грима.
— Спри да се въртиш! — каза Баронс.
Поех дълбоко въздух и го задържах, докато преброя до три.
— Следващия път може да е по-добре, ако ми дадеш малко повече подробности за мястото, на което отиваме.
— Огледай се добре наоколо, госпожице Лейн и следващия път няма да ти трябват.
Пристъпихме през чифт огромни бели врати в огромна стая бяло върху бяло — бели стени, бял килим, бели витрини с бели стъкла, осеяни с бели колони, върху които бяха разположени безценни предмети на изкуството. Вдървих се, когато се озовах срещу двойка двойно видение. След като вече знаех, че съществуват такива чудовища, беше по-лесно да ги забележа. Реших, че тези двамата сигурно не влагаха много усилие в Обаянието, което излъчваха, или пък ставах по-добра в пробиването му, защото щом веднъж прозрях отвъд техните мускулести руси лица, образите им не започнаха се сменят непрестанно, както във всички предишни случаи, а си останаха тези на Ънсийли.
— Спокойно! — промърмори Баронс, усещайки напрежението ми. На мъжа, седнал на абсурдно бял, подобен на трон стол пред нас, сякаш даваше аудиенция на поданиците си, каза с отегчен глас: — Маккейб!
— Баронс!
Обикновено не харесвам едрите, набити мъже с кестенява коса и се изненадах, че Маккейб е привлекателен по един грубо изсечен ирландски начин, който никога няма да се полира, независимо от богатството, което е успял да натрупа или от съкровищата, с които е избрал да се обгради. Но двамата Ънсийли, които стояха отляво и отдясно на него, изобщо не бяха привлекателни. Бяха огромни, грозни, сивокожи неща, които ми напомняха на носорози с техните неравни, прекомерно големи чела, малки очички, издадени долни челюсти и разрези без устни за усти. Широки, тумбести, прилични на каци тела опъваха по шевовете зле стоящи бели костюми. Ръцете и краката им бяха къси и дебели и непрекъснато сумтяха гърлено, като прасета, ровещи в калта, за каквото там ровят прасетата. Не бяха страшни, бяха просто грозни. Положих усилие да не ги зяпам. Освен леките киселини и чувството за усилена тревога, те изобщо не ми предизвикаха гадене. Разбира се, всеки досег с Фае от сега нататък щеше да бледнее в мрачната сянка на Шинсар Дъб.
— Какво те води в Каза Бланк? — каза Маккейб, нагласявайки бялата вратовръзка на бялата риза под сакото на белия си костюм.
„Защо си прави труда?“ — не можах да не помисля. Вратовръзките спадат към категорията на аксесоарите, а самата същност на аксесоара имаше за цел да подчертае нещо, чрез артистично подреждане на цвят, тъкан и стил. Ехо! Някой чувал ли е думата „цвят“ тук? Със същия успех можеше да се боядиса в бяло.
Баронс сви рамене.
— Приятна вечер за шофиране.
— Почти пълна луна, Баронс. Нещата могат да станат опасни там навън.
— Нещата могат да станат опасни навсякъде, Маккейб.
Маккейб се засмя, показвайки бели зъби като на кинозвезда. Той ме изгледа.
— Захванал си се с нещо малко по-различно, Баронс? Кое е момиченцето?
„Не говори! — беше ми казал Баронс на път насам. — Без значение какво казват. Не ме интересува колко може да се вбесиш. Преглътни го!“ Насмешливото му „момиченце“ звънтеше в ушите ми, но прехапах език и не казах нито дума.
— Просто поредният задник, Маккейб.
Вече нямаше нужда да си прехапвам езика. Бях безмълвна.