Войната срещу рулите [bg]

16.

Сега му стана ясен отказът на Питър Клъги да се здрависа с него под предлог, че го мисли за възможен рул. И пак Питър Клъги бе „установил“ чрез ръкостискане човешкия произход на радиооператора. Значи онзи също беше рул!

Джеймисън огледа „младежа“ по-добре. Не успя да намери никакъв недостатък в човешкия му образ. Трябваше да признае съвършенството му. Очевидно неизменно правило беше дегизираният никога да не се отпуска в присъствието на човешки същества. Е, това си имаше и добри страни. На Джеймисън винаги му се гадеше от гледката на червей с ръце и крака.

Айра Клъги се беше окопитил от първоначалното смайване и се взираше гневно в рула.

— Какво си направил с моя племенник? — викна той и тръгна заплашително напред.

Джеймисън пак го задържа.

— Внимателно, приятелю. Той не се нуждае от бластера. Може да ни унищожи с мълния от високочестотната материя, която е способен да управлява с клетките на тялото си.

Без да продума, рулът протегна нещо наподобяващо човешка ръка към таблото за управление и дръпна някакъв лост. Карът веднага започна да се спуска към зелената гора.

Джеймисън хвърли поглед навън и видя, че другият кар се е приближил и се спуска заедно с тях. След по-малко от минута храстите запращяха под корпуса им. Бяха кацнали. Странно, другият кар не кацна, а остана във въздуха на метър от земята близо до тях.

Дали целта на рулите беше да не оставят следи от пребиваването на другия кар тук? Междувременно двамата непознати, и двамата с човешки образи, и двамата несъмнено рули, скочиха на земята и тръгнаха към тях. Джеймисън се учуди, че изобщо не обръщат внимание на терена, който пресичат. Това бе учудващо, защото се намираха в сърцето на Зелената гора, която гъмжеше от младите на лимфния звяр!

Може би рулите наистина не знаеха каква е целта на работата на Клъги. Може би това бе просто обикновена шпионска операция за саботиране на човешки проект. Без да знаят, те можеха да объркат възрастния лимфен звяр с рожбите му. Родителите бяха безобидни. Младите нападаха всичко, което се движеше. Ако създанието престанеше да се движи преди да го достигнат, те мигновено забравяха за съществуването му. Крайно безсистемно те нападаха носените от вятъра листа, люлеещите се клони на някое дърво и дори движеща се вода. Милиони от тези змиеподобни същества умираха всеки месец при извършването на безразсъдни нападения на неживи обекти, които се движеха по една или друга причина. Но някои неизбежно оцеляваха през първите два месеца от своето съществуване и се превръщаха във възрастни особи.

При развитието на лимфния звяр Природата бе направила един от своите най-фантастични ходове. Крайната му форма беше твърдочерупкова бръмбароподобна конструкция, която не можеше да се движи. Трудно бе някой да влезе в гората, без да се натъкне на тези структури. Те бяха навсякъде — по земята и по дърветата, по склоновете и в долините. Където младите чудовища се случеше да се намират по време на своята промяна, там се установяваха и възрастните. Последният стадий беше кратък, но плодовит. Роякът от възрасти лимфни зверове живееше изцяло от храната, която бе складирал като млад. Бидейки двуполов, той прекарваше своето кратко съществуване в продължителен екстаз на размножаване. Младите обаче не биваха изхвърляни от него. Те се излюпваха вътре и веднага започваха да се хранят с най-важните органи на своя родител. Това спираше процеса на репродукция, но дотогава броят им вече беше голям. Младите се изяждаха и един друг, но когато черупката се размекнеше и се разпаднеше от техните секрети, определена част от тях успяваха да излязат навън.