Войната срещу рулите [bg]

— Бездруго трябва да се обадя на Земята — рече Джеймисън. — И естествено ще проверя вашата история, макар всъщност да ви вярвам. Случилото се с мен е много странно и не сме приключили с него. Ще ми бъде нужен кораб.

Свързочната барака не беше далеч и бе лесно откриваема по субпространствената антена от подредени в конус пръстени. Когато влязоха, радиооператорът разтревожено надзърна иззад контролното табло.

— Господин Клъги! Тъкмо се готвех да ви се обадя. Пак кондензаторът на Маклорин. Изгорял е.

Клъги го погледна мрачно и заяви:

— Боя се, че ще трябва да ви арестувам, Ландърс.

Думите му очевидно стреснаха младия мъж. Джеймисън също се изненада и го каза.

— Докторе, това е третият и последен кондензатор — поясни Клъги. — Ще изминат шест дни преди да пристигне друг кораб и в него, разбира се, ще има резервни на склад. Междувременно сме лишени от радиовръзка.

Джеймисън мигновено схвана положението. В помещението бяха четирима: двамата Клъги, радиооператорът и той самият. Ревът на машините отвън изключваше възможността да ги чуят.

Питър Клъги му подаде един бластер и каза:

— Дръжте го под око, докато го проверя.

Джеймисън грабна бластера, доволен, че отново е въоръжен. Айра Клъги също извади оръжието си. Стояха и наблюдаваха как радиооператорът протяга ръката си на младия Клъги.

— Човек е — каза младежът.

Атмосферата в бараката се поразведри.

— Къде е най-близкият предавател? — попита Джеймисън.

— При урановия миньорски лагер на деветстотин мили на юг — отвърна Клъги. — Можете да вземете една от нашите аероколи и да тръгнете веднага. Всъщност ще отидем заедно.

Питър Клъги бързо тръгна към няколкото аерокара, кацнали в края на селището, и подхвърли през рамо:

— Ще докарам един.

След няколко минути вече бяха във въздуха. Гъстата бледозелена гора на триста метра под тях се плъзгаше бързо на север. Пилотираше Питър. Айра Клъги се взираше мълчаливо през прозореца и очевидно нямаше настроение за разговор. Джеймисън не го обвиняваше. Беше време да сложи в ред своите собствени мисли по няколко въпроса.

Намерението на рулите бе да се забави или блокира напълно придобиването на лимфната течност. Тази предпоставка трябва да беше ключът към създалото се положение. Но защо го бяха заловили по този странен, завладяващ съзнанието начин с плетеницата от линии и го бяха довели тук очевидно с някой от своите кораби? Той потръпна при мисълта, че е бил в ръцете им по време на пътуването през космоса.