![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Аш си помисли, че може да умре тук, долу, в тази черна дупка, и си представи как тялото му се носи насам-натам в смрадливата трюмна вода и плъховете го изгризват, докато останат само костите му, които да лежат върху баласта. От време на време се опитваше да си изсуши дрехите — кожените си гамаши, подплатени с памук, и туниката без ръкави — като ги изстискваше и ги простираше върху извивката на корпуса, но както и ботушите му, те отказваха да изсъхнат. Една нощ той пое риск и извади късмет, като открадна тежко импрегнирано наметало от един от спящите членове на екипажа горе. Уви голото си тяло в него с надеждата, че това ще свърши работа.
На моменти Аш се питаше накъде ли се е насочила флотата. Спомняше си, че видя карта в Залата на бурите, когато двамата с Алеас най-сетне бяха успели да проникнат в нея. На нея имаше нещо, свързано с движенията на флотилиите. Аш обаче не я беше разгледал внимателно и сега, колкото и да се опитваше, не можеше да си припомни никакви подробности.
Най-вече просто се чудеше кога ли флотата ще стигне до суша. Не беше сигурен колко още може да издържи тук, долу, в трюма, което се беше превърнало в същинско мъчение за него.
Аш беше на шейсет и две години и отдавна беше прехвърлил средната продължителност на живота на рьошун, участващ в мисии. Годините със сигурност бяха взели своето — напоследък усещаше тялото си по-слабо и напрегнато. Ставите го боляха от артрита, а мускулите му бяха започнали да изтръпват, когато се движеше твърде бързо или ги натовареше прекалено. Беше му нужно повече време, за да се излекува — дори сега малката рана от нож в крака му все още забираше и той всеки ден трябваше да изстисква гнойта от нея и да я почиства с морска вода.
Донякъде нямаше против да прекара още време в тази черна дупка, в която се беше промъкнал. Дълбоко в себе си чувстваше, че го заслужава, и с радост би страдал, така изолиран, цяла вечност, ако това можеше да върне Нико обратно. Усещаше под импрегнираното наметало върху гърдите си студено и безжизнено малко глинено шишенце с праха на момчето.
Въпрос на дипломация
— Светият матриарх иска да й отделиш малко от времето си — изгука Гуан.
Двамата със сестра му стояха и го наблюдаваха с присвитите си арогантни очи.
Че се хвана малко по-здраво за отворената врата на каютата, докато тримата се люлееха заедно със силните движения на съда. Наоколо им флагманският кораб стенеше и се оплакваше под напора на бурното море. Сестрата го наблюдаваше внимателно и той отвърна на погледа й. Лицето й беше издължено и слабо като това на брат й. Тънката й уста беше изкривена и леко отворена в единия край.
Че вдигна показалец. Момент.
Затвори Писанието на лъжите в ръката си, като преди това се убеди, че те са го забелязали, след което го остави върху спретнато застланата си койка. Излезе в коридора и ги последва.
Беше доволен от възможността да раздвижи малко краката си въпреки обичайното неприятно усещане, което изпитваше, когато го викаше матриархът. През последните няколко дена не беше излизал много, тъй като времето беше твърде лошо, за да стои на открито. Днешният ден беше най-лошият досега. Корабът се клатеше така силно, че те трябваше да се движат с ръце, опрени в стените на коридора, за да пазят равновесие.
Един след друг се качиха на главната палуба и се приведоха под бурния вятър. Поредният порив принуди сестрата да отстъпи встрани, като залитна несигурно с протегнати напред ръце, преди брат й да я издърпа за ръкава до себе си. Вълна се разби в корпуса и покри палубата със съскаща пяна, събаряйки няколко моряци, които се плъзнаха по дъските в мушамите си.
Тримата жреци избърсаха лицата си и се отправиха един след друг към стъпалата, които се изкачваха зигзагообразно от едната страна на квартердека. Започнаха да се катерят по тях, като се издърпваха с ръце.
— Малко е бурно днес! — извика му Суон.
Гуан също погледна назад с хладно изражение. От няколко дни мъжът не говореше с Че. Може би Гуан най-сетне беше разбрал намека му, че иска да бъде оставен на мира. Въпреки това в лицето му имаше нещо — сякаш се чувстваше наранен. Не беше реакцията, която Че би очаквал, ако братът и сестрата бяха регулатори под прикритие. В крайна сметка може би просто беше станал жертва на параноя.