Открадни си свят [bg]

— Здравей, чичо Чарли. Как я караш?

Чичо Чарли очевидно се радваше на срещата.

— Дог! Точно така! — засмя се той. — Проксима центавър! — добави той, сякаш беше някаква неописуема шега.

Мъжът, когото нарекоха Дог, приседна на облегалката на един стол.

— Само не го карайте да се вълнува — предупреди го доктор Ирск.

— Ооо, кажете го на нея, докторе — захили се старецът и посочи сестрата, която тъкмо си тръгваше. Лекарката я последва и затвори след себе си вратата. Едва сега посетителят се доближи до чичо Чарли и го разгледа внимателно.

Зениците на стареца бяха разширени докрай. Ноздрите му бяха като два зейнали железопътни тунела, кожата му наподобяваше географска карта от калцирани капиляри. Изкуствените му дробове помпаха въздуха с младежка равномерност. Течностите, които се вливаха и изтичаха от тялото му, бяха бистри като изворна вода. Сигурно щеше да живее поне още петстотин години.

Мъжът, когото нарекоха Дог, бръкна с гигантската си лапа във вътрешния джоб на сакото и извади прозрачен портфейл, натъпкан с богат избор от кредитни чипове.

— Това, което им трябва на свестни хора като нас, чичо Чарли, точно в този момент, е малко свястна дрога.

Чичо Чарли го надари с убийствена усмивка, сякаш посетителят бе произнесъл нещо обидно. Той заговори с тих, заканителен глас:

— Дог, за какво ти е на теб дрога?

Дог размърда яките си плещи.

— Говори за себе си — тросна се той.

— Не, човече, не ме чуваш какво ти казвам. Закови си го на челото: всичко вече е така.

Говореше тъй, сякаш разкриваше някакви фундаментални принципи на вселената. Последва кратка пауза, преди Дог да попита почтително:

— Всичко е как, чичо Чарли?

— Всичко е като всичко — обяви старецът и се ухили с металната си усмивка. — Виж — той се навъртя към аквариума. — Гледай внимателно, Дог. Ще ти хареса, ще видиш.