Открадни си свят [bg]

В другия край на дългия пуст коридор, край ниска масичка седяха две сестри и подреждаха разноцветни таблетки. Сестрите обсъждаха „Трудна професия“, медицински видеосериал, който вървеше всеки следобед. Заради дежурствата все имаше по някой, който да пропусне поредната серия, и се налагаше да му предадат развоя на събитията.

— И какво смята да прави сега Мерилин с Клив? — попита първата сестра.

— Каза на майка си — отвърна втората, — призна й, че е увлечена по него, и какво са правили, но все още не смята, че би могла да се омъжи за него.

— Жалко — поклати глава първата сестра. Тя самата ужасно харесваше Клив. Готова бе да му се хвърли на врата при първа възможност. Направо мечтаеше да се грижи за благородния, изстрадал мъж и прекрасната му малка дъщеря.

Втората сестра събра шепа лекарства, пусна ги в едно пликче и го запечата.

— Кой знае — въздъхна тя. — Може би Мерилин говори така заради майка си.

Майките и на двете не бяха на борда. Не бяха разговаряли с тях от осемнадесет субективни месеца. Не знаеха дали някога ще ги видят отново. Първата сестра продължи след кратка пауза.

— А какво стана между Клив и онази жена със счупената ръка, дето беше паднала на ски?

— О, тя е в кома — обясни втората сестра. — Не ти ли казах? Оперираха я, но все още не е дошла в съзнание. И сега Клив се чувства виновен. Доктор Маршал го обвинява, защото той взе на своя глава решението след автомобилната катастрофа…