Кралица на въздух и мрак [bg]

— Ще използвате картата, която ще ви дадем, за да откриете място, на име Кръстопътя на Брам — обясни Диърборн. — Там ще намерите приятел, който ще ви върне у дома. — Той сплете пръсти. — Ще скрия факта, че не сте в Аликанте, като поставя стражи около къщата на „Принсуотър“. Историята за пред другите ще бъде, че сте поставени под домашен арест, докато въпросът с Меча на смъртните не бъде изяснен. Ще трябва обаче да настоя да откриете книгата и да се върнете в рамките на четири дни, в противен случай ще приема, че сте решили да действате на своя глава, и няма да имам друг избор, освен да разкрия тайната ви.

— Защо мислите, че можем да го направим за четири дни? — попита Джулиън.

— Защото нямате друг избор — отвърна Диърборн.

Ема и Джулиън се спогледаха, тя предполагаше, че чувствата му (каквото беше останало от тях) бяха като нейните — недоверие и безпомощност. Не можеха да имат доверие на Хорас Диърборн, но ако не се съгласяха с този план, той щеше да съсипе живота им. Щяха да им отнемат Знаците. Никога вече нямаше да видят останалите от семейство Блекторн.

— Не е нужно да изглеждате толкова подозрителни — каза Диърборн. — Интересите ни са еднакви. Никой от нас не иска Анабел Блекторн или кралят на тъмните елфи да притежават нещо толкова могъщо като Черната книга. — Той им отправи жълтеникава усмивка. — Освен това, Джулиън, мислех, че ще бъдеш доволен. Това е шансът ти да убиеш Анабел Блекторн и да й отнемеш скъпоценната книга. Предполагах, че ще искаш отмъщение.

Неспособна да понесе начина, по който инквизиторът гледаше Джулиън, Ема се изправи.

— Искам си Кортана. Той принадлежеше на баща ми, а преди това на неговия баща преди него, в семейството ми е още отпреди Джем и Корделия Карстерс. Върнете ми го.

— Не. — Тънките устни на Диърборн заприличаха на резка. — Все още разследваме как успя да строши Меча на смъртните. Ще ви осигурим оръжия, храна, карта и всичко, от което се нуждаете, но не и Кортана.

— Серафимските ками не действат в царството на елфите — напомни Джулиън. — Нито пък руните ни.

Диърборн изсумтя.

— Ще получите ками, мечове и арбалети. Знаете, че разполагаме с всяко оръжие, от което бихте могли да имате нужда. — Той се изправи на крака. — Не ме е грижа с какво ще убиете Анабел. Просто я убийте. Вие доведохте тази кучка при нас. Ваш дълг е да ни отървете от нея.

Джулиън свали крака от писалището.

— Кога се очаква да тръгнем?

— И как ще стигнем там? — попита Ема.

— Това ще реша аз — заяви Диърборн. — А що се отнася до това кога, защо да не е сега? Не е като да имате някаква работа в Аликанте. — Той махна към вратата, сякаш нямаше търпение да се отърве от тях. — Вървете да си вземете каквито лични вещи ще са ви нужни. И не губете време. Много скоро стражи ще дойдат да ви вземат от дома ви. Бъдете готови.