Време на мъчения [bg]

Паркър отвори новия си лаптоп, доставен му от Луис. В тази интернет епоха нищо не беше сигурно и човек не можеше да направи нищо в интернет, без някой да наднича през рамото му. Тази нова машинка обаче беше възможно най-сигурната и рискът от проследяване беше минимален, особено с този браузър „Тор“. Информацията в него беше защитена с толкова много стени и процедури за сигурност, че самият Паркър трудно ги запамети всичките — в случай, че някой път изпратеше собствените си данни в пространството заради някой погрешно натиснат клавиш.

Компютърът съдържаше цялата информация, събрана до момента за хората от списъка от самолета в Големите северни гори. Към всеки профил бяха добавени редица подробности — съпрузи, съпруги, деца, професии, бизнеси, банкови сметки, притежавани автомобили, закупени къщи, придобити акции, приятели, врагове, познати, и всички те се съпоставяха помежду си, за да се открият евентуални връзки и модели.

Малцината, които познаваха специален агент Рос и неговата работа, бяха убедени, че Паркър участва в тайна мисия за залавянето на най-опасните мъже и жени в списъка, но грешаха. Е, от време на време изскачаше някой — като Роджър Ормсби, — който си струваше да бъде хванат, но Паркър с удоволствие прехвърляше повечето такива индивиди на Рос, без дори да ги разгледа. ФБР и полицията бяха по-подготвени да се разправят с тях от него, дори с помощта на Ейнджъл и Луис.

Не, Паркър беше убеден, че някъде в списъка — или извън него — се крие самоличността на един човек. Списъкът беше отдавнашно дело на група мъже и жени, които наричаха себе си Бакерите[10]: егоцентрични, неморални особи, заети с издирването на погребано божество. Наричаха го Богът на осите, или Онзи-който-чака-зад-стъклото. Наричаха го още Абадон и Старата змия. Той беше падналата светлина, затъмненото слънце. И видях звезда, паднала от небето на земята; и даде й се ключът от кладенеца на бездната.[11]