Ноктите на Помирителя [bg]

Йонас замълча. Върнах бледата искра на Ноктите в ботуша си и ни обгърна непрогледна тъмнина. Учестеното дишане на Йонас ми напомняше за помпането на мехове в железарска работилница.

— Попитах ги за името на първия затворник. За човека, който смятат за своя прародител. Казвал се е Ким Ли Сонг. Чувал ли си преди това име?

Казах му, че не съм.

— Или нещо подобно на него? Това са три отделни имена.

— Не, нищо подобно не съм чувал. Повечето хора, които познавам, имат кратки имена, също както и ние с теб. Освен ако към името не е прибавена някаква титла.

— Дори ти веднъж ми каза, че смяташ моето име за странно. Ким Ли Сонг беше твърде популярно име, когато бях… когато бях дете. Често срещано име в места, които сега са потънали в морето. Чувал ли си някога за моя кораб, Севериън? Казваше се „Щастливия облак“.

— Комарджийски кораб?! Не съм чувал за него, но…

С крайчеца на окото си зърнах зеленикава светлина, но тя бе толкова слаба, че едва се забелязваше. Веднага след това се чу хор от шепнещи гласове, ехото от които отекна, а после отново се върна отразено от далечни стени. Чух как Йонас се опитва да се изправи на крака. Направих същото, но докато се надигна, бях заслепен от синкава светкавица. Болката беше остра и може би най-силната, която бях усещал досега. Имах чувството, че лицето ми е разкъсано. Със сигурност щях да падна, ако не бях подпрял гръб на стената.

Някъде далеч пред нас отново проблесна синия огън и някоя от жените проплака.

Йонас ругаеше или поне, съдейки по тона му, мисля, че го правеше, защото говореше на неизвестен за мен език. Чух стъпките му по пода. Последва нова светкавица и аз си спомних, че бях виждал такива искри и по-рано. В деня, когато аз, учителя Гурлойс и Рош трябваше да изтезаваме Текла. Без съмнение Йонас крещеше, също както и аз, но в стаята беше настанала такава бъркотия, че не чувах гласа му.