![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Успокой се, Инан. Не на Каея си ядосан.
Но тя вече е стиснала устни. Отидох прекалено далече.
— Извинявай — въздишам аз. — Не исках да кажа това.
— Инан, ако не можеш да се справиш с това…
— Добре съм.
— Наистина ли? — Тя ме поглежда изпитателно. — Защото, ако мислиш, че съм забравила онзи малък инцидент, много се лъжеш.
Проклети да са небесата!
Каея беше там първия път, когато магията ме атакува край бреговете на Илорин. Нощта, когато изпълни главата ми със звуци.
Стомахът ми се свива, докато блъскам злото по-навътре.
— Няма да позволя принцът да умре, когато аз отговарям за него. Ако това се случи още веднъж, веднага се връщаш в двореца.
Сърцето ми започва да бие с такава сила, че гърдите ме заболяват. Не може да ме изпрати така у дома.
Не и преди момичето да умре.
Предлагам ти сделка — промъква се за пореден път в главата ми гласът й. Толкова е ясен, сякаш в момента шепне в ухото ми. — Остави ме на мира и аз ще запазя тайната ти. Никой няма да узнае, не си един малък мръсен ма…
— Не! — извиквам аз. — Не беше инцидент. На брега. Аз… аз… — Поемам дълбоко въздух. Успокой се. — Помислих, че виждам трупа на Амари. Засрамих се от това колко много се разстроих.
— О, Инан! — Гневът на Каея избледнява. Тя посяга и грабва ръката ми. — Прости ми. Дори не мога да си представя колко ужасно е било.
Аз кимвам и също стискам ръката й. Прекалено силно. Пусни я. Но сърцето ми започва да бие още по-бързо в гърдите. От тях сякаш се надига тюркоазен облак, който се извива като дим от лула. Мирисът на розмарин и пепел се връща. Отново чувам писъците на горящото момиченце…
Горещината на пламъците докосва лицето ми, задушлив дим изпълва дробовете ми. С всяка секунда огънят пропълзява по-близо до тялото ми, изключвайки всякакъв шанс за бягство.
Помощ!
Падам на земята. Дробовете ми отказват отровния въздух. Краката ми попадат в пламъците…
ПОМОЩ!
Дръпвам юздите на Лула. Тя изръмжава заплашително и рязко спира.
— Какво има? — завърта глава назад Каея.
Заравям ръце в козината на Лула, за да скрия треперенето им. Нямам много време. Магията става все по-силна.
Като паразит, който се храни с кръвта ми.
— Амари — изричам задавено аз. Гърлото ми все още гори, сякаш е пълно с дим. — Тревожа се. Никога не е излизала от двореца. Може да пострада.
— Знам — успокоява ме Каея. Чудя се дали говори по същия начин и на баща ми, когато той се гневи. — Но тя не е съвсем безпомощна. Неслучайно кралят от толкова години ви обучава да въртите меча.
Насилвам се да кимна, преструвайки се, че я слушам, докато тя продължава да говори. Отново потискам проклятието си, без да обръщам внимание как то кара въздуха около мен да оредее. Но дори и когато магията изчезва, сърцето ми продължава да бие лудо.
Силата гори вътре в мен. Предизвиква ме. Опетнява ме.
Убий я — напомням на себе си.
Ще убия момичето. Ще убия това проклятие.
Ако не успея…
Поемам дълбоко въздух.
Ако не успея, вече съм мъртъв.
Глава петнадесета
Амари
Някога мечтаех да се изкачвам.
Късно през нощта, когато всички в двореца спяха. Двете с Бинта прекосявахме залите на светлината на факлите, хлъзгайки се по покрития с плочки под по пътя до военната зала на баща ми. Хванати за ръце, ние навеждахме факлата над изработената на ръка карта на Ориша, карта, която за детските ни очи изглеждаше огромна като самия живот. Мислех си, че двете с Бинта ще видим света заедно.
Мислех си, че ще бъдем щастливи, ако напуснем двореца.
Сега, когато съм се вкопчила в склона на третата планина, която изкачваме този ден, се питам защо мечтаех да изкачвам нещо по-високо от стълбището в двореца. По кожата ми лепне пот, просмуквайки се в грубата тъкан на черното ми дашики. Безкрайни ята комари бръмчат и ме хапят по гърба, угощавайки се, защото не мога да се пусна от скалата за достатъчно дълго време и да ги прогоня.
Отминава още един цял ден в пътуване, за щастие, заедно с една нощ на спокоен сън. Въпреки че след като напуснахме Сокото и навлязохме навътре в джунглата, времето се стопли, аз усетих как Тзеин отново ме завива с наметалото тъкмо когато заспивах. С новите ни продукти е лесно да се нахраним. Дори и месото на дългоухите лисици и кокосовото мляко започват да ми приличат на месото от кокошка и чая от дворцовата кухня. Помислих си, че нещата най-после се оправят, но сега гърдите ми са така свити, че едва дишам.