![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Разчитайки, че ще се натъкнат на местни стражи, тримата преминаха спокойно поста, когато внезапно зад тях се чу вик. Обърнаха се и видяха от дървената кабина да излиза войник на инквизиторите, сложил ръце на кръста си. Преди да успее да каже каквото и да е било, Рандал извади нож и го наръга няколко пъти пред слисаните погледи на Гарет и Будика.
Последва шеметен бяг. Мрачни, сякаш подпухнали облаци фучаха над тях, докато тичаха, без да пестят силите си. В далечината се задаваше буря.
Докато бягаше, на Гарет изведнъж му се привидя огромен златен вълк. Спря за миг, но вълка все още си седеше там и ги гледаше.
— Гарет! — извика му Будика.
— Виж! — викна и Гарет и посочи към вълка.
Ала вече там нямаше нищо.
Рандал му се скара, че губят време и Гарет реши, че всичко е плод на страха, който ражда странни неща в главата му. Продължиха да тичат, докато в един момент спряха за кратка почивка и Рандал ги поведе встрани от пътя към планината.
Инквизиторът и колегите му стояха над трупа на църковния войник, а градската стража държеше зяпачите настрана. Веднага се разчу за убийството — любопитно хлапе, правещо снежен човек извън града забелязало разправията и хукнало към центъра. Капитанът на стражата се обърна към Инквизитора и го погледна в малките черни очи с очакване. Църковният служител изръмжа.
— Капитане! С повелята на Върховната сила ви нареждам да заделите част от хората и да организирате хайка за преследване на анатемите!
— Не е ли малко пресилено? — опита се да възрази капитана и посочи облаците. — Ако това не ги убие, обитателите на планината ще го направят.
— Знам, че има хижи по планините, капитане. Не съм глупак! — излая Инквизитора, след което добави със спокоен тон: — Искам тези анатеми!
Капитанът кимна и се зае със задачата. Инквизиторът стисна юмрук. Силата на амбицията беше по-силна от тази на вярата — само вяра не бе достатъчна, за да хукне из планините да гони някакви жалки шарлатани. Да, фанатизмът бе добро оръжие, стига да знаеш как да го използваш.
Тримата бегълци мъчно си пробиваха път измежду стотиците великански дървета, твърди и непоклатими от вятъра, който силно плющеше. Краката им затъваха в снега до колене.
Гарет преосмисляше моменти, в които ако можеше да се върне назад, би ги променил. Будика още от малка се увличаше по народните ритуали, които бе научила от баба си. Някои от тях, особено тези за здраве и лечение често включваха първобитното използване на магия и бяха забранени от църковната власт. Будика определено владееше някаква сила — ритуалите, които правеше, работеха. Момичето бе научило Гарет на всичко, което знаеше, но при него нещата някак не се получаваха. Нито усещаше нещо по време на ритуал, нито пък магията се случваше в дланите му. Докато при Будика магията просто грееше от ръцете й и тя успяваше да съживява повехнали цветя, да променя посоката на вятъра. Много пъти Гарет й бе носил ранени животни и двамата скришом ги изцеляваха.
Той не взимаше присърце факта, че магия през него не протичаше. Знаеше как действа църквата, в случай че надуши магия, и какво прави с хората, които я практикуват. Затова пазеше тайната им и се опитваше да предпази Будика по всякакъв начин. Уви, неуспешно. В един момент той просто трябваше да я спре, да й забрани…
Ужасът ги връхлетя вчера, когато с Будика решиха да направят ритуал за съживяването на едно умряло куче. Опасна практика, за която никой не смееше дори да споменава. За ритуала момичето бе прочело от някаква странна книга, която преди не бе намирала в ръкописите на баба си, но благодарение на наученото от старата жена успя да разчете написаното.
Гарет си спомни с болка ужасния момент. Тялото на кучето бе положено в начертан кръг и Будика бе застанала пред него. Гарет седеше до нея в пълно мълчание, стараейки се да не издава нито звук — знаеше, че ритуалите трябваше да се изпълняват в пълна тишина, за да може думите, изречени от заклинателя да бъдат правилно чути от отвъдните духове, които „сбъдваха“ магията.
Внезапно по средата на ритуала, зад бъчвите, с вик и дървен меч в ръка изскочи хлапето на Чатуин. Това прекъсна Будика, която с ужас изпищя и излезе от транса. Гарет пребледня, после му причерня пред очите. Когато дойде в съзнание завари Будика, трепереща на прашните дъски, а детето на Чатуин лежеше в локва кръв. Измина минута, докато тя се свести и двамата избягаха от къщата. В паниката обаче Гарет я изгуби и я откри едва днес, за щастие преди тълпата.