![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Тори кимна.
— Разбрах. Значи той или се е вмъкнал в града, или…
— Или просто изчаква и се опитва да мине незабелязан.
Тори сви вежди.
— Само че, ако току-що е излязъл от някой Скрит Проход, как е успял да открие апартамента на Маги? Да не би да мислиш, че в задния й двор има вход или изход към някой Скрит Проход?
— Не. — Това нямаше особен смисъл.
Наистина нямаше смисъл.
Хоузи твърдеше, че има много Проходи, но в представите на Джеф това означаваше стотици, може би дори хиляди, но не чак толкова, че да има по един във всеки заден двор. Колкото и трудно да бе да забележиш Скрития Проход за пръв път, все някой щеше да се натъкне на него или да нахлуе в него, също както се бе случило с Бенджамин Батхърс.
Реши да говори направо.
— Мисля си — това е единственото, което има смисъл, според мен — че този е един от групата, които отвлякоха майка ти и Маги и който много добре познава миризмите на всички ви.
Ако той беше прав, а това бе доста вероятно, Чедата търсеха двамата Торсен и рано или късно щяха да се върнат, за да проверят дали не се е появила някоя позната миризма. Бе истински късмет, че Чедото успя да открие първо Маги, а сега бе отново въпрос на късмет и време да попадне на Тори.
Тихи стъпки прозвучаха в коридора пред вратата на апартамента.
Джеф скочи от стола и стисна пистолета, когато вратата бавно изскърца и се отвори. Действаше глупаво, но толкова често изпробваше това начално изтегляне на оръжието от кобура, въпреки че отлично съзнаваше, че едва ли ще има случай в едно малко затънтено градче да направи подобно нещо. Все пак легендите за Бил Джордан го подтикваха да действа.
Само че на вратата се появиха само Маги и Ториан Торсен, стиснали по един кафяв хартиен плик в ръка.
Трябваше веднага да се сети, че са те. Едва ли Чедата биха използвали ключ, както и нямаше да почукат и да чакат да бъдат поканени на топло.
В ъгълчетата на устата на Ториан Торсен трепкаше някакво подобие на усмивка.
— Донесохме и закуска, и глина. — Той остави плика на пода и си свали ръкавиците.
Ароматът на чеснов хляб накара устата на Джеф да се напълни със слюнка.
— Дюнери ли са това? — попита Тори. На Джеф му трябваше миг, преди да се сети, че той не говореше на берсмолски, езика, който в семейство Торсен се използваше с повод и без повод, а говореше за гръцките сандвичи.
Маги се усмихна.
— Не беше много встрани от пътя ни — каза тя. — Много добре знам как ги харесваш.
Тя сигурно знаеше как Тори харесва много неща.
Джеф въздъхна вътрешно. Бяха минали само четири години, но те му се струваха като четири века, откакто бе на същата възраст. Да, по дяволите, бракът така те изцеждаше, че ти просто не знаеше какво да направиш.
Но пък не бе чак толкова лошо, особено след като си разменил свободата си за Кати. Истината бе, че той нямаше от какво да се оплаква.
— Така — каза Тори, — започваме със закуската, а после какво ще правим?
Никак не му се занимаваше да забърква пластилин или цимент, или глина, или каквато гадост там бяха купили, а пък и беше напълно в състояние да забележи един вълчи отпечатък не по-зле от Тори, дори не по-зле от баща му.
— Мисля да отида да се поразходя — каза той. — С един от вас. — Нямаше да е необходимо трима човека да бъркат онази смес, за да направят отливката. Точно сега, според него, трябваше да се държат така, сякаш са отишли на лов, а Джеф винаги го бяха учили, че на лов не се ходи сам, освен ако се налагаше да тръгнеш с човек, на когото нямаш доверие.
От всички трима в момента, той най-много се притесняваше за Тори, защото все още не бе склонен да следва един водач в случай на нужда, при това спешен случай — по-възрастният Торсен бе готов да слуша съветите му на непозната за него територия, а по всичко личеше, че Маги е доста разумен човек.
— Маги?
Тя рязко се извърна към него.
— Ходи ли ти се на разходка? — попита той.
Тори понечи да каже нещо, но се спря, когато забеляза, че баща му рязко поклати глава.
— Разбира се. — Тя изви едната си вежда. — Дори нямам нищо против да пропусна закуската.