На крачка от гроба [bg]

И двамата простенаха театрално.

— Хайде де, само едно питие! На нас, топлокръвните, не ни е лесно тук.

Горещата им молба така точно съвпадаше със собствените ми мисли, че отстъпих с усмивка.

— Едно питие. Само толкова, става ли? Вие, момчета, какво изобщо правите тук? — И двамата изглеждаха мои връстници и прекалено невинни.

— О, клубът ни харесва, вълнуващо е. — Мартин закима енергично с глава като пиле, докато гледаше как Ралфи махва на Логан за ново питие.

— Да, достатъчно вълнуващо, че да си намериш смъртта — предупредих ги аз.

Мартин изпусна портфейла си, когато бръкна да извади пари за джина ми, и аз се наведох да му помогна да го вдигне. Изглеждаха доста наивни. Кискайки се, Ралфи ми подаде питието с изразителен жест.

— Ти също си тук. Не се прави, че не разбираш.

— Не ви трябва да знаете защо съм тук — промърморих повече на себе си, отколкото на тях. С лек поздрав вдигнах чашата си. — Благодаря за питието. Сега е по-добре да си вървите.

— Няма ли да го допиеш? — попита Ралфи с едва ли не детинско разочарование.

Понечих да отвърна, ала познат глас ме изпревари:

— Разкарайте се, пикльовци.

Боунс заплашително се надвеси над тях и те изплашено го изгледаха, преди да офейкат. След като избута от стола му седящия до мен, Боунс се настани на мястото му. Човекът си тръгна, без да се обижда. Явно това често се случваше.

— Какво правиш тук? Ами ако той влезе? — Гласът ми бе тихо съскане, защото се стараех да не гледам към него, в случай че някой ни наблюдаваше.

Той само се разсмя с типичното си дразнещо кискане и протегна ръка.

— Не сме се запознали. Името ми е Криспин.

Не обърнах внимание на протегнатата му ръка и яростно прошепнах с крайчеца на устните си:

— Не мисля, че е смешно.

— Не искаш да се здрависаме, така ли? Лоши обноски. Майка ти не те ли е възпитала?

— Достатъчно! — Преминах момента с раздразнението и се прехвърлих направо на вбесяването. — Престани с игричките! Имам работа за вършене. Истинският Криспин ще дойде и тъпото ти плямпане изобщо няма да му хареса! Боже, нямаш ли поне капка разум? — Понякога бе толкова нагъл, че чак ставаше безразсъден.

— Но аз не лъжа, сладурче. Името ми е Криспин. Криспин Филип Артър Ръсел Трети. Последното е някаква прищявка на майка ми, защото, както се досещаш, тя нямаше представа кой е баща ми. И все пак смяташе, че прибавянето на числително към името ми ще ми дари поне мъничко достойнство. Милата сладка женица, никога не успя да се примири с реалността.

Осъзнах с нарастващо безпокойство, че той не се шегува.

— Ти си Криспин? Ти? Но името ти…

— Казах ти — прекъсна ме той. — Повечето вампири го променят, след като престанат да бъдат хора. Криспин бе човешкото ми име, точно както ти казах току-що. Вече не се наричам така, защото онова момче умря. Когато Иън ме превърна, той ме положи в гробището на местните. Те бяха погребвали мъртвите си от стотици години на това място, при това не достатъчно дълбоко. Когато за пръв път отворих очи като вампир, около себе си видях единствено кости. Тогава знаех какво съм, от кости се родих и се превърнах в Боунс19 в една и съща нощ.