На крачка от гроба [bg]

— Никога не си танцувала? Онзи, дето ти е отнел девствеността, никога не те е водил на танци? Проклет мръсник.

Споменът за Дани не спираше да ми причинява болка.

— Не. Не танцувам.

Той ме изгледа преценяващо.

— Сега ще танцуваш.

На практика ме издърпа да стана на крака, без да обръща внимание на протестите ми и напразните опити да се отскубна. Когато се озовахме насред тълпата от хора и нечовеци, танцуващи наоколо, той ме завъртя с гръб към себе си. С едната си ръка обви талията ми, а с другата все още държеше дланта ми. Тялото му се притискаше в моето, неговите бедра — в моите.

— Заклевам се, ако опиташ нещо… — Заплахата ми се удави в бумтящата музика и шума около нас.

— Спокойно, няма да те ухапя. — Смеейки се на собствената си шега, той започна да се поклаща в ритъм, а бедрата и раменете му се търкаха в моите.

— Хайде, лесно е. Движи се като мен, ще започнем по-бавно.

Заради липсата на други възможности, освен да стоя там глуповато, аз последвах движенията на тялото му, имитирайки ги… Ритъмът на музиката като че ли подръпваше нервните ми окончания като невидими конци на марионетка и скоро се залюлях, напасвайки движенията си с неговите. Прав беше, лесно бе. И дяволски секси. Сега знаех как се чувства змията, когато чародеецът свири на флейтата си, робски извивайки се под звуците на музиката. Боунс ме обърна, за да застана с лице към него, все още стиснал ръката ми, сякаш се боеше, че ще побягна.

Нямаше нужда да се тревожи. Любопитното бе, че се забавлявах. Звуците и светлините сякаш се сливаха. Всички тела, докосващи нашите, ме караха да се почувствам като пияна от колективната им енергия. Да позволя на тялото си да се движи, както то желаеше, направлявано само и единствено от ритъма, беше опияняващо усещане. Боунс плъзна ръце по талията ми, прегърна ме леко и тогава ми хрумна една подла идея. Беше ме изнудил, беше ме бил и ме бе принудил да изтърпя невероятно сурови тренировки. Време беше за отдавна заслужената отплата. Поставих ръце на гърдите му, виждайки как очите му се разширяват, придърпах го по-близо, докато телата ни се докоснаха и гърдите ми се притиснаха към него. Сетне леко завъртях бедра срещу неговите, както бях видяла да прави друга танцьорка.

Ръцете му се пристегнаха около мен и ме дръпнаха още по-близо, докато телата ни не се долепиха плътно. После плъзна едната си ръка нагоре и дръпна главата ми назад, а аз се усмихнах самодоволно.

— Прав беше, лесно е. А и се уча бързо.

Тялото ми бе притиснато към неговото и го предизвикваше. Това изобщо не беше типично за мен, ала сякаш някой друг бе поел контрола. Предишните ми тревоги се превърнаха само в блед спомен, незаслужаващ да бъде обмислян. От светлините скулите му изпъкваха още повече. Пламъкът в очите му би трябвало да ме накара да се отдръпна и да избягам, ала всъщност той само ме провокираше.