На крачка от гроба [bg]

Той се отдръпна само за да се скара на някого, който грубо ни бе бутнал, защото вече не танцувахме. Краката ми бяха като от гума, а в главата ми танцуваха светлини. Боунс ме избута към отсрещната стена и слязохме от дансинга. Движеше се толкова бързо, че косата ми хвръкна към лицето му. Той я отметна, за да ме целуне отново, и целувката бе по-хубава от предишната. Като че цялата страст бе съсредоточена в устата му. Най-накрая отдръпна лицето си, но не и тялото си.

— Котенце, трябва да вземеш решение. Или ще останем тук и ще се държим прилично, или ще си тръгнем на момента и ти обещавам — гласът му стана по-дълбок и плътен и думите му докоснаха устните ми, — че ако си тръгнем, аз няма да се държа прилично.

Устата му отново се сключи около моята, а устните и езикът му провокираха отговора ми. Самоконтролът ми все още продължаваше да е в отпуска и ръцете ми се обвиха около врата му, защото чисто и просто исках още. Боунс бе подпрял гръб на стената, едната му ръка галеше косата ми, а другата бе поставил ниско, опасно ниско на талията ми. Пръстите му милваха кожата ми през тънката материя на роклята, притискаха ме толкова силно, че можех да усетя всяко негово движение. След още няколко замайващи минути той прекъсна целувката, за да прошепне дрезгаво в ухото ми:

— Решавай сега, сладурче, защото няма да издържа дълго, преди да взема решение вместо теб и да те изнеса от тук.

Помещението изглеждаше размито, светлините — приглушени, и в главата ми отдалече бучеше някакъв шум. Никое от тези неща обаче не изглеждаше важно, с изключение на Боунс. Тялото му бе твърдо и мускулесто като на състезателен жребец, а устните му, слети с моите, ме караха да искам да крещя от желание. Нямаше и една-единствена частица от мен, която да иска да бъде на друго място, освен тук с него.

— Боунс… — Не можех дори да изкажа копнежа си.

Внезапно обаче цялото му тяло се скова и той погледна над рамото ми, напрежението направо извираше от него.

— По дяволите, какво прави той тук?

Боунс като че застина в прегръдката ми, а изражението му се вкамени.

Объркана, аз се извърнах, за да погледна назад.

— Кой? Кой е тук?

— Хенеси.