Обречена на ранен гроб [bg]

Да спя? Кой може да спи във време като това? Стените вибрираха от масивния артилерийски огън и щях да повърна върху това, което показваха мониторите. Освен да удрям главата си в стената, докато не припадна, не виждах друг начин да заспя.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. — Гласът ми се провлече, изгубвайки отчаяното си презрение. Боунс беше внимателно оборудвал тази стая. Имаше няколко книги, закуски, напитки, неща за писане и най-важното — хапчета. Претеглих решението, поглеждайки между хапчетата и отчаяния сценарий, който се разиграваше върху мониторите. Менчерес беше казал, че Грегор не иска да ме нарани. Всички мерки, които Боунс бе взел бяха за да държи Грегор да не ме открие, не защото Грегор искаше да ме убие, а защото Грегор искаше да съм с него.

Можеше и да бъде опасно да отида при него, но Боунс и приятелите ми бяха далеч в по-голяма опасност сега, отколкото аз щях да бъда с Грегор по-късно. Не можех просто да седя и да се надявам, че някакво чудо ще предотврати да бъдат заклани пред очите ми.

— Ще го направя, но не и без условия.

Грегор издаде невярващ звук.

— Може би не знаеш сериозността на случващото се.

— Имам изглед като от птичи поглед — коригирах го, хапейки устни. — Но все още имам условия.

Още един присмех.

— Няма да те нараня, Катрин.

— Това е хубаво, но не искам това. — Боже, новата войска от гули бе започнала да стреля, сливайки се с остатъците от първата група. Нямах много време. — Веднага след като съм при теб атаката спира. Ще се увериш, че са отзовани и ще останат отзовани. Искаш да си спомня какво е станало между нас? Добре, ще го направя. Но след като си спомня всичко и все още искам да се върна при Боунс… ще ме оставиш да си тръгна, веднага и без изключения. Това е хазарт, Похитителю на сънища, колко уверен си?

Умишлено се целех в арогантността му. Нямаше и съмнение в съзнанието ми, че каквото и да откриех, това нямаше да промени чувствата ми към Боунс. Разбира се, Грегор не знаеше това. С предизвикателството ми, той трябваше да е несигурен дали да се съгласи, а той не ми изглеждаше несигурен.

— Няма да те пусна без защита, ако се стигне до там. Ще се погрижа да си безопасно ескортирана — беше внимателният му, премерен отговор. — Да, достатъчно уверен съм да залагам. Условията ти са приети.

Нямаше да му позволя да говори със заобикалки.

— Закълни се в живота си, Грегор, защото това е нещото, което ще ти отнема, ако лъжеш.

— Заплашваш ме? — звучеше развеселен. — Добре. Заклевам се в живота ми.

Изпуснах дълбока въздишка. Не вярвах наистина на Грегор, но трябваше да приема шанса. Ако не го направех и всички тук умряха, никога нямаше да си го простя. Господи, моля Те нека Грегор казва истината и моля Те, моля Те, нека Боунс разбере.

— Добре. Приготви се да свършиш твоята част, защото идвам.