Синовете на Спарта [bg]

Усети как капка пот се стича по бузата му и осъзна, че е много напрегнат. Мразеше да лъже и напрежението от преструвките го изморяваше. Помнеше разказа на майка си за един свят мъж, който бил прочут със самоконтрола си и никой никога не го бил виждал ядосан. След като си отишъл плъзнали подозрения, че е бил отровен, и разрязали тялото му, за да разберат причината за смъртта. Открили, че мускулите му са целите на възли след дългите години сдържане на гнева.

Кир се чувстваше като онзи свят човек всеки път, когато Тисаферн се обърнеше към него и коментираше един или друг аспект от парада, който му беше харесал. Можеше единствено да свежда глава и да се усмихва — а страховете му само растяха. Всички знаеха, че баща му беше държал шпиони из цялата империя — дори самите шпиони не бяха наясно с размерите на мрежата му. Кир се беше опитвал да се държи така, сякаш го наблюдават, сякаш всяка изречена от него дума може да бъде подслушана от най-големия му враг. Това трябваше да е най-безопасният курс, след като не знаеше на кого да се довери. Лесно беше обаче да забрави за предпазливостта през топлите вечери с хубава храна, хубаво вино и приятели. Можеше да пропилее целия си живот само с няколко думи.

Когато четиристотин спартанци излязоха на полето през една порта и се насочиха на бегом в пресечен курс към персийския полк, строен в другия край, тълпата се надигна. Жените си вееха с ветрила, докато гледаха как воините тичат в съвършени редици и червените им наметала се развяват зад тях. Когато ставаше дума за наметалата, сред самите спартанци имаше различни мнения. Някои командири нареждаха на хората си да ги свалят преди битка, тъй като ги смятаха за по-подходящи за зимните нощи или за паради, но твърде неподходящи на бойното поле, където врагът лесно можеше да ги сграбчи и да извади воина от равновесие. Други като Клеарх ги използваха, за да уловят оръжието на противника или да го заслепят с рязкото развяване на плата, след което да забият меч през него. Всичко беше въпрос на личен избор за мъжете, чийто живот зависеше от бойните им умения, но Кир трябваше да признае, че воините наистина изглеждаха добре. Бутафорната битка, която бяха замислили с Клеарх, щеше да остави доволни персийските зрители, макар не и гърците. Самите спартанци просто бяха свили рамене, докато репетираха маневрите. Те знаеха, че са най-добрите, независимо какво иска някакъв си персийски царски син да покаже на стария си наставник.