Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
А тази нощ Марк бил в Лидан —
след пълнолунието още
не минали и десет нощи. [3560]
И ето, че денят уречен
за срещата настъпвал вече.
Тристан снел своите доспехи,
облякъл овехтели дрехи, [3564]
ушити от груб вълнен плат,
и куцайки като сакат,
поел, загърнат в наметало
изцапано и почерняло. [3568]
Но неговият меч кален
бил му на кръста прикрепен.
До него крачел Говернал:
и той към Страшни брод вървял [3572]
и дружески го поучавал:
— С Изолда трябва да внимаваш.
Без глупости! Защото тя
нито с очи, нито с уста [3576]
не може да направи знак.
— Учителю, аз зная как
да се държа в такъв момент.
Но много важна е за мен [3580]
подкрепата ви. Не желая
бароните да ме познаят.
Вземете копието, щита,
и на жребеца ми юздите. [3584]
Понеже той е чисто бял
и всеки би го разпознал,
с платнище го добре завийте;
щом стигнем, се така прикрийте, [3588]
че да не могат и до края
придворните да ви познаят.
Артур, доколкото аз знам,
със свитата си ще е там [3592]
и крал Марк също. От чужбина
ще дойдат рицари мнозина,
в турнири, за да се сражават
и да печелят чест и слава. [3596]
Заради моята любов
на всичко вече съм готов:
с оръжието си в сражение
ще демонстрирам дръзновение, [3600]
с каквото никой рицар днес
не би се бил за свойта чест.
На копието ми сложете
наследственото флагче, дето [3604]
кралицата ми подари.
Аз умолявам ви, дори
в най-трудния момент, да бдите
припряност да не проявите. [3608]
И тъй, със чашка и тояга,
Тристан поема път веднага,
а Говернал се връща пак
в заслона, в гъстия шубрак, [3612]
оръжието си да вземе
и без да губи много време,
отново тръгва и с бърз ход
настига го при Кални брод. [3616]
Седи той там, побил отпред
тояжката си, а навред
простира се земя блатиста.
Кален във битки поривисти, [3620]
здрав, силен, мускулест и снажен,
той не прилича на прокажен,
на хром или паралитик,
макар да е с подпухнал лик. [3624]
Щом другите пристигат вече,
той гледа да им се изпречи
на пътя и със жален глас
се вайка: — Ах, горкият аз, [3628]
та мислил ли съм, че ще нося
бедняшки дрехи и ще прося?
Но друг път нямам… Що да сторя?
И преминаващите хора [3632]
по някоя пара му дават,
без упреци да му отправят.
Друг някой вечно да е бил
сред просяци, не би добил [3636]
такъв чак опит в занаята.
По нещо пускат му в ръката
мнозина, даже и слугите,
макар че често те самите [3640]
са в немотия. Свел глава,
Тристан им шепне, че това
му идва като дар от Бога.
Едни му дават твърде много, [3644]
но други удрят го с пестник,
наричат го голтак, мръсник.
Ала това не възмущава
Тристан; той даже им прощава, [3648]
Перейти на страницу: