Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Сир, ще се съглася да му позволите да се изправи и да сложи обратно шлема си на главата, но ако още веднъж го надвия, знайте, че никой няма да го избави от смъртта.

Веднага след това се отдалечил от него и изчакал, докато другият си завърже отново шлема и си вземе меча и щита. Тогава се втурнал да го атакува отново и за кратко време го притиснал така, че дори най-жестокият от всички присъстващи изпитал дълбока жал. За втори път Ланселот го сграбчил за шлема и му го изтръгнал. Мелеаган, гологлав, се страхувал за живота си. Дръпнал се назад възможно най-бързо, но Ланселот му нанесъл такъв удар, че главата му полетяла насред затвореното поле. Тялото лежало проснато на земята и Ланселот върнал обратно меча в ножницата си. Тогава сенешалът Ке скочил и, като свалил щита от шията му, се провикнал:

— Ах, сеньор, измежду всички рицари по света бъдете добре дошли като цвете на земното рицарство! Вие се доказахте като такъв и тук, и другаде.

След сенешала Ке дошъл ред на крал Артур. Той прегърнал Ланселот, както бил в доспехи, свалил му собственоръчно шлема, който поверил на монсеньор Ивен, а после го целунал по устата:

— Скъпи приятелю — рекъл му той, — добре дошли!

След това монсеньор Говен се спуснал към Ланселот с разперени ръце, а сетне и кралицата, която била на върха на щастието си. Последвали я и всички останали барони. Повели го към двореца сред всеобщо ликуване. Кралят заповядал да сложат масите и това било изпълнено. Рицарите заели местата си, въпреки че все още било между деветия час и вечернята76. Тогава кралят сторил нещо, което било голяма чест за Ланселот и което той още не бил правил за когото и да било. Сложил го да седне точно срещу себе си на по-високата маса, където се хранел той самият. Никой рицар нямал право да сяда там освен по време на късните вечери по повод тържествените празници. Когато понякога на някой чуждестранен рицар се случело да победи в турнир или на тренировъчните упражнения, той получавал тази чест, но не сядал срещу краля, а на известно разстояние от него. Кралят предоставял това място, за да бъде рицарят видян от останалите и разпознаван занапред. Освен тези изключения кралската маса била забранена за всички други, било то и за висшите благородници. Ала този ден Ланселот седнал там по молба на краля и по заповед на неговата господарка, кралицата. Той бил много объркан и засрамен и изпълнил това с неохота, само за да се подчини на волята на краля и на повелята на своята господарка.