![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
На сутринта при изгрев-слънце Ланселот станал, облякъл най-красивата дреха на девойката и се качил на един кон. Така преоблечен, тя го извела под носа на всички хора в къщата и стигнали до замъка, който била наследила от майка си. Не разполагала с друг подслон, тъй като останалата част от нейните земи била заграбена от брат й Мелеаган, който я лишил от наследство. Веднага щом стигнали там, тя снабдила Ланселот с всичко необходимо, а той имал голяма нужда от помощ след едно толкова тежко задържане в плен. Междувременно девойката изпратила човек при крал Артур, за да научи новини за Мелеаган. Вестоносецът узнал причината, поради която последният се бавел толкова в двора. Казали му, че той чака да изтекат четиридесетте дни, за да получи своята битка срещу Ланселот и му съобщили кога изтича срокът. Вестоносецът се върнал при своята господарка и й докладвал какво научил. Девойката веднага предала всичко на Ланселот, който вече почти бил оздравял и възстановил силите си. Той я помолил да му позволи да си тръгне, до такава степен изгарял от нетърпение да отмъсти на мъжа, когото мразел най-силно на света.
— Сеньор — рекла му тя, — най-напред ще ви дам доспехи, кон и всичко необходимо и чак тогава ще тръгнете. Има още десет дни до датата, на която трябва да сте там, и дано Бог позволи да му отмъстите, както отмъстихте на онзи, комуто отсякохте главата, защото го мразя най-силно на света. Никога не се е отнасял като брат към мен, а единствено е стоварвал върху мен всички скърби и нещастия, на които е бил способен. Той ме лиши от наследство и ме посрами повече от всеки друг на този свят.
18. Завръщането на Ланселот в двора на крал Артур
Ланселот останал още осем дни, през които девойката му приготвила доспехи и кон. Сетне, напълно свеж и отпочинал, се отправил на път и яздил до Катоноа, където се намирал кралят, придружен от многобройна свита от рицари и други хора. Мелеаган, който вече си бил облякъл доспехите, казал, че ще тръгва, тъй като никой не се наемал да го предизвика на двубой вместо Ланселот. Тогава напред изскочил Боорт Заточения. Ще го предизвика на мига, ако жалващият се съгласи. Последният отвърнал, че предпочита Ланселот пред всеки друг.
— Със сигурност — обадил се монсеньор Говен, — ако Ланселот беше тук, нямаше да изглеждате така нетърпелив за тази битка. Ала неговото отсъствие не ще попречи тя да се състои, ако я желаете толкова, колкото претендирате, защото от обич към него ще се бия срещу вас.
— Без съмнение — отговорил Мелеаган — няма да ви откажа, тъй като не познавам друг рицар, срещу когото бих се сражавал с по-голямо удоволствие.
Монсеньор Говен изтичал веднага да си облече доспехите. Кралят заповядал двубоят да се проведе извън стените на града, на ливадите. Двамата се съгласили и въоръжени от глава до пети се спуснали по улиците на града. Съдбата сторила така, че точно в този миг там се появил Ланселот, облечен с всичките си доспехи. Попаднал на монсеньор Говен и двамата се разпознали отлично. Приветствали се взаимно. Новината за пристигането на Ланселот бързо достигнала до двора, като предизвикала всеобщо веселие. Кралят изтичал да го прегърне, а после и кралицата, и всички рицари. За сметка на това, когато Мелеаган научил, бил поразен. Ланселот се приближил до него:
— Мелеагане — рекъл му той, — щом толкова силно я искахте, ще получите тази битка, защото ето ме вече вън от кулата в блатото, където ме затворихте вероломно. Тук съм благодарение на Божията помощ и на девойката, която ме измъкна оттам.
19. Трета битка на Ланселот срещу Мелеаган. Смъртта на Мелеаган
Без да се бавят повече, те стигнали до мястото на двубоя, а пазачите били вече на пост. Пришпорили конете с бясна скорост и взаимно си нанесли силни удари по щитовете. Мелеаган ударил противника си толкова свирепо, че копието му се разхвърчало на парчета. От своя страна Ланселот пронизал щита му, притиснал му ръката, а ръката в тялото и го изтласкал назад от седлото. Повалил с един удар ездача и коня. Тогава стъпил на земята, извадил меча си и с щит пред себе си се нахвърлил право срещу Мелеаган. Другият сторил същото. Разменили си великолепни удари по шлемовете и щитовете, разкъсали си ризниците, като си разкървавили рамената, и си причинили непоносими болки. До пладне битката била почти равностойна. Тогава Мелеаган започнал да проявява признаци на умора, като бил неспособен да понася повече удари. Ланселот го свел до такова състояние, че кръвта му струяла от носа и устата, а от рамената се разпростирала към ръцете. Той вече само понасял или се опитвал да избягва атаките на Ланселот. За хората, които наблюдавали, било ясно, че е загубен, но това не опечалявало никого. Кралицата била щастлива. Виждала, че наближава времето, когато той ще получи възмездие за срама, който й причинил. Ала Мелеаган продължавал дълго да се спасява от ударите. Получил толкова наранявания, че кръвта му бликнала от повече от тридесет места. Тогава Ланселот надигнал меча си и решил да нанесе окончателния удар. Другият, ужасен, се дръпнал възможно най-много назад. Когато Ланселот видял, че го принуждава да отстъпи, го ударил толкова безмилостно с щита си, че го метнал по гръб на земята. После се нахвърлил срещу него, изтръгнал шлема му, като го метнал възможно най-далече на бойното поле, и свалил отдушника му. Мелеаган разбрал, че е в смъртна опасност и поискал милост, но Ланселот бил непреклонен. Кралят пристъпил напред и помолил да не го убива. От друга страна, кралицата му правела знак да не го оставя да се измъкне и да му отсече главата. Ланселот добре разбрал посланието й. Тогава се обърнал към краля: