Плясъкът на крилете му [bg]

— Не знам какво е пущинак, но не си достатъчно добре да оставаш сам.

— Значи, решено. Отивам в Лийдс.

— Мога ли да те помоля да ми обещаеш нещо?

— Да.

— Стой далеч от този Кити Заека.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Имам нужда от пари и власт, а Кити разполага и с двете.

— ИдрисПюк го е грижа за теб — остани с него.

— Той няма пари и власт. А си има и собствени проблеми.

Настъпи кратка тишина. Сестра Врай отиде до един шкаф с множество малки чекмеджета и отвори две от тях, преди да сложи върху масата два пакета — единият голям, другият малък.

— Това е Типтънов плевел. — Тя отвори пакета и изсипа мъничко в дланта си. — Слагай по ей толкова в чаша вряща вода, остави я да изстине и я пий, всеки ден по едно и също време. Ще можеш да си го набавиш от всеки билкар в Испански Лийдс, но те ще го наричат Зингеново биле или гонидяволче.

— За какво служи?

— Помага за прогонване на дявола. От него ще се почувстваш по-добре — ще уравновеси нещата. Ако почнеш да усещаш замайване или чувствителност към светлина, намали дозата, докато изчезне. Полезно е и за рани.

Тя потупа другия пакет.

— Това е федра с морфин. Доста мислих, преди да ти го дам. — Тя отвори пакета и изтръска мъничко зелено-бял прах на масата, после взе ножче и отдели от него толкова, колкото да покрие един нокът.

— Вземи това, когато си отчаян. Толкова отчаян, колкото снощи, иначе не. То ще ти даде сила за няколко часа. Но се натрупва в тялото, така че, ако го вземаш повече от няколко седмици, изстраданото през последните месеци ще ти се стори като дребно неудобство. Разбираш ли?

— Не съм глупак.

— Да. Но ми се струва, че иде време, когато това може да ти се стори по-малката от двете злини. Вземай го повече от три седмици общо — тоест, двайсет дози, — и ще разбереш, че вероятно не е така.

— Вземи го всичкото сега — обади се Поли. — Избави и себе си, и света от страданията.

Сестра Врай ѝ каза да млъква и показа на Кейл как да вари Типтъновия плевел, после го накара да раздели федрата с морфин на двайсет части, за да види по колко може да взема.

На вратата се почука.

— Влез.

Беше една от манастирските слугини.

— Сестро — каза момичето, явно развълнувано. — Една красива жена в карета пита за Томас Кейл. С нея има войници и слуги, модно облечени и на бели коне. Директорката каза той да дойде незабавно.

— Коя мис…? — Но сестра Врай вече говореше на гърба на Кейл.