Искрено ваш Шурик [bg]

— Е, стига, Лена, какво ли не се случва в живота. Няма да съжаляваш, че ми се довери. Аз винаги ще обичам и теб, и детето ти. Само ми дай дума, че никога повече няма да виждаш онзи човек, който те е изоставил. В моето положение е глупаво да го казвам, но аз съм ужасно ревнив. Знам си го — призна той.

Тогава Лена се замисли. В писмото тя не беше писала подробности и сега разбираше, че е по-добре да излъже нещо обикновено: обеща ми да се оженим, излъга ме… Но не можа.

— Гена, историята не е толкова проста. Моят годеник е кубинец, имахме голяма любов, не просто така. Отзоваха го в родината му и сега е в затвора заради брат си. Там брат му направил нещо, не знам какво. Всички казват, че сега никога няма да го пуснат тук.

— Ами ако го пуснат?

— Не знам — честно призна Лена.

И тогава морячето я притегли към себе си — коремът пречеше, пречеше и петнистото лице, но тя пак си беше онази Лена Стовба, слънцето, звездата, единствената, и той започна да я целува, да кълве със сухите си устни, където свареше, и нейното пеньоарче, лятно, светло, толкова лесно се разпадна на две, а там, под него, имаше истински гърди и женски пълен корем и той се втурна напред, дърпайки страничните ципове на нелепите черни клош панталони без дюкян, и постигна мечтата си. А мечтата, след като го намести в приемливо за бременна жена положение, покорно лежеше на хълбок и си повтаряше: нищо, нищо, нямаме друг изход…

После отидоха на Червения площад, после с автобус до Ленинските хълмове — да видят университета: той беше в Москва за пръв път в живота си и искаше да види и ВДНХ5, но Лена се умори и се върнаха в общежитието.