В здрача на вторник [bg]

— Има и още нещо — каза тя.

— Във връзка с делото?

— Не с това дело. Нали си спомняш, че заведох онзи невролог Андрю Бериман на посещение при Мишел Дойс? Впрочем ето нещо, което не бих могла да направя, ако имах подписан договор.

— Би трябвало първо да поискаш разрешение, а аз знам, че това не би ти харесало — каза Карлсън.

— Освен това би трябвало да обоснова искането си, като попълня и съответната молба, която в крайна сметка ще бъде отхвърлена, но не това е важното. Бериман ми каза нещо, което се е запечатало в ума ми. Докато обсъждахме с него обърканите възприятия на Мишел Дойс, той спомена за неврологично заболяване, известно като синдром на Капграс. В много редки случаи, в резултат на увреждане на нервната тъкан, пациентът се заблуждава, че близък член на семейството му или негов приятел е бил заменен от двойник.

— Звучи ужасно — каза Карлсън. — Но какво общо има това?

— Мисълта за този синдром не ми дава покой. Дълго време не можех да си обясня защо. А после се сетих за Кари Декър.

— Защо точно за нея?

— Тя ми каза, че след смъртта на Дийн поведението на съпруга й се е променило. А после, съвсем неочаквано, той я е напуснал и повече не се е появил. В съзнанието ми изникна идеята за Кари, живееща със съпруг, който е бил заменен от двойник.

На лицето на Карлсън се изписа объркване, а когато заговори, мислите му сякаш течаха бавно.

— Не разбирам за какво говориш. Да не би да смяташ, че Каролайн Декър страда от изключително рядко мозъчно заболяване?

— Не, точно обратното — каза Фрида. — Какъв човек може да има симптомите на синдрома на Капграс, без да е болен от него?

— Продължавам да не те разбирам.

— Ами ако не е било заблуда?

— Какво искаш да кажеш? — озадачи се Карлсън. — Да не би да смяташ, че…? — Той млъкна. — Исусе! Не говориш сериозно, нали? Ние намерихме тялото на Дийн. А после аз се срещнах с Алън. Той беше с жена си.

— Да не забравяме, че Дийн успя напълно да ме заблуди. Той беше толкова близо до мен, колкото си и ти сега. Двамата разговаряхме. Не забелязах никаква разлика.

— Но ние намерихме трупа му.

— И какво доказателство е това? Дийн и Алън бяха еднояйчни близнаци. Освен всичко друго, са имали и еднаква ДНК.

Карлсън се намръщи.

— А какво е твоето доказателство за твърденията ти?

— Това е просто моето вътрешно усещане — отвърна Фрида. — Заради случилото се с Алън. Или с Дийн. У мен се породи съмнение, което с нищо не мога да обоснова.

— Това е абсурдно — каза Карлсън. — Съпругата не може да бъде измамена толкова лесно. Той не би могъл да знае нищо за семейния им живот, нито за приятелите и познатите им.