Ръкописът на Фулканели [bg]

— Какво имаш за мен? — попита Симон.

Патологът посочи обезобразеното лице.

— Пораженията несъмнено се дължат на куршума, открит в тавана на стаята — започна с равен глас той, сякаш записваше впечатленията си на диктофон. — Входящата рана показва, че оръжието е било опряно под брадичката на жертвата. Разкъсванията и саждите по ръбовете й доказват, че е стреляно от упор. Оръжието на престъплението е револвер „Смит и Уесън“ с осемсантиметрова цев, от модела „Ремингтън-Магнум четирийсет и четири“. Мощният заряд е причинил силните вътрешни разкъсвания.

Симон нетърпеливо потропваше с крак, надявайки се да чуе нещо наистина важно.

— Обикновено този калибър използва много по-бавно възпламеняващ се барут от полуавтоматичните, каквито са деветмилиметровите — продължи с равен глас Рюдел. — Това означава, че количеството неизгорял барут е далеч по-голямо, най-вече при оръжията с къса цев. — Пръстът му се насочи към част от главата. — Ето следите, проникнали дълбоко в кожата. Има ги и по-надолу, към шията.

— Ясно — кимна Симон. — Какво искаш да ми кажеш с това?

Рюдел вдигна бледите си очи към лицето му.

— Отпечатъците на жертвата са по ръкохватката и спусъка — обяви той. — Което означава, че не е използвал ръкавици.

— Открили са го с револвер в ръка, без ръкавици — нетърпеливо рече Симон. — Това отдавна ни е известно. Ще ми кажеш ли нещо ново, преди да се превърна в немощен старец?

— Има нещо озадачаващо — невъзмутимо продължи Рюдел, без да обръща внимание на сарказма. — При наличието на толкова много неизгорял барут очаквах да намеря значителна част от него и върху ръката с оръжието. Но ръката на жертвата се оказа абсолютно чиста.