Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Открихме свидетел. Един шофьор съобщил за двама души, които избягали от мястото на престрелката горе-долу по времето на инцидента. Мъж и жена, бели. Жената била млада, около трийсет, вероятно червенокоса. Мъжът бил по-възрастен, висок, с руса коса. Според свидетеля жената се опитвала да се изтръгне от ръцете на мъжа и била цялата в кръв.
— Рус мъж и червенокоса жена? — замислено повтори Симон. — Хм… Ранена ли е била жената?
— Вероятно не. Според нас това е същата жена, която пътните полицаи са прибрали, преди да бъдат убити. На задната седалка открихме следи от кръв, но тя се оказа на онзи тип под моста, на когото са му пръснали главата със снайпер.
— Къде е отишла жената?
Бонар безпомощно сви рамене.
— Нямаме представа. Сякаш се е изпарила. Или е избягала сама, или някой й е помогнал да изчезне оттам, и то дяволски бързо, преди нашите да стигнат на местопроизшествието.
— Прекрасно. С какво друго разполагаме?
— Страшна бъркотия — унило въздъхна Бонар. — Две от жертвите са ни познати. Присъди за въоръжен грабеж и други нарушения. Обичайните заподозрени, няма как да ги пропусне човек. Но в момента не знаем дали става въпрос за дрога или за нещо друго.
— Не мисля, че е дрога — поклати глава Симон.
— Има и още нещо — продължи колегата му. — Със сигурност ни липсва още един стрелец. В три от телата са открити деветмилиметрови куршуми. По всичко личи, че са изстреляни от едно и също оръжие: автоматичен браунинг с дълга цев. Това е единственото оръжие, което липсва от сцената.
— Ясно — кимна с пламнала глава Симон.
— За съжаление това не е всичко — продължи Бонар. — От събраните улики става ясно, че тайнственият стрелец с деветмилиметровия пистолет едва ли има нещо общо с обичайната улична измет. Кой може да улучи движещи се мишени от двайсет и пет метра, и то на тъмно? Ти? Аз със сигурност не мога… Оттук следва, че имаме работа със сериозен професионалист!
29
— Сигурна ли си, че е на нощното шкафче? — попита Бен, докато паркираше очуканото пежо на безопасно разстояние от жилището на Робърта.
Тя носеше на главата си бейзболна шапка, която той й бе купил, за да скрие дългата си коса.
— Там е, до леглото. Малко червено тефтерче.
— Чакай ме тук — заповяда той. — Ключът е на таблото. При най-малката опасност палиш и изчезваш! Ще караш бавно и ще спазваш знаците. Обади ми се при първа възможност и аз ще намеря начин да те открия.
Тя кимна. Бен слезе от колата, сложи си тъмните очила и бавно се отдалечи. Тя гледаше със свито сърце как пресича уличното платно и изчезва във входа.
На Люк Симон му писна да виси в апартамента на Робърта Райдър. Вече половин час клечеше тук в компанията на двама агенти и чакаше появата на криминалистите. Гневът му докара поредното ужасно главоболие. Тези типове от отдела по криминалистика вечно закъсняваха. Лениви и недисциплинирани копелета! Само да се появят, щеше да ги направи на нищо! Понечи да изпрати някой от униформените за кафе, но после скочи на крака. Майната му! Ще отиде сам, защото кой знае каква помия щяха да им пробутат. Оттатък улицата имаше бар на име „Синьото куче“. Тъпо име, но дано кафето е добро.
Затрополи надолу по стълбите, прекоси хладното фоайе и изскочи на обляната от слънце улица. Беше потънал в мрачни мисли и затова не забеляза високия рус мъж със слънчеви очила и черно яке, който се приближаваше по тротоара. Мъжът не забави крачка, но веднага позна инспектора и съобрази, че горе има и други.
Този път е адски бърз, помислиха униформените, когато чуха звънеца на входната врата. Ако имаха късмет, Симон може би щеше да донесе не само кафе, но и нещо за хапване. Не хранеха особени надежди в това отношение, тъй като днес инспекторът беше в изключително лошо настроение.
Но на прага стоеше непознат мъж, рус и висок, който изобщо не се учуди при вида на двамата униформени полицаи. Облегнат на рамката, той се усмихна и свали слънчевите си очила.
— Здравейте, питам се дали ще можете да ми помогнете…
Симон се запъти към апартамента на Райдър, отпивайки глътка отровно силно еспресо от картонената чаша. Слава богу, кафето беше добро и главоболието му вече намаляваше. Бързо изкачи стълбите до третия етаж и почука на вратата. Изтекоха три минути, но никой не му отвори. Той заблъска по-силно и започна да вика. Какво правеха вътре тези глупаци? След още една минута Симон вече беше наясно, че нещо не е наред.